Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 35

Върнах се на космодрума, с първата совалка излетях в орбита и не след дълго вече бях на Нова Земя. По пътя размислих и реших да направя още един опит да осигуря подпис на висш командир от Сдружението върху пропуска на Дейв. Трябваше да съм сигурен, че ако се наложи да се разделим в зоната на бойните действия, моят зет не ще бъде застрашен.

След като пропуснах възможността да получа подписа на Елдър Брайт, не ми оставаше нищо друго, освен да отида в щаба на Сдружението в Северния Раздел и да се опитам там да подпишат пропуска. Затова веднага след като пристигнах на Нова Земя, се отправих към Контървейл — град в Северния Раздел, разположен малко зад позициите на войниците на Сдружението.

Цялата тази работа ми отне доста време, затова чак след полунощ успях да се добера от Контървейл до полевия щаб на въоръжените сили на Северния Раздел. Пропускът ми на журналист ми помогна да вляза на територията на щаба, която ми изглеждаше необичайно пуста дори за такъв късен час. Най-после паркирах до командната сграда и с учудване установих, че на офицерския паркинг са спрели голям брой аерокари.

Пропускът ми отново ми помогна да мина безпрепятствено покрай мълчаливия, облечен изцяло в черно часовой със заредена иглопушка. Влязох в преддверието, разделено на две от огромна преграда. През прозрачните стени зад мен се виждаше паркингът. Оттатък преградата стоеше само един човек с пагони на взводен командир. Изглеждаше малко по-стар от мен, но на лицето му личаха белезите на безкомпромисната самодисциплина, толкова характерна за тези хора.

Стана от мястото си и се приближи до преградата от своята страна, докато аз пристъпвах от моята.

— Аз съм журналист от Агенцията за междузвездни новини. Търся…

— Документите!

Гласът му беше рязък и гнусен. Черните му очи ме фиксираха. Мрачно удоволствие, показващо едва ли не открита ненавист, прелетя от него към мен като искра, когато протегна ръка да вземе документите ми. И тогава инстинктивно моята ненавист също се устреми към него като лъв, събуден от рева на врага си, без дори да мога реално да преценя ситуацията.

Бях чувал за племето му, живеещо някъде на Сдружението, но досега не се бях сблъсквал с негови представители. Офицерът бе един от онези жители на Хармония и Асоциация, които използват молитвеното наречие не само в общуването помежду си, но и по отношение на всички жители на четиринадесетте планети. Той и съплеменниците му не си позволяваха никакви лични удобства, било то меко легло или сит стомах. Животът им представляваше само едно изпитание, прелюдия към бъдещия живот, достъпен единствено за онези, които вярват истински и са Божи Избраници.

За този човек нямаше абсолютно никакво значение, че той е само един сержант, дребен чиновник, подобен на хиляди други и роден на бедна, камениста планета, а такива като мен са общо няколкостотин на четиринадесетте планети — образовани, умни и имащи привилегията да наметнат журналистически плащ. Изобщо не го интересуваше, че аз съм Чирак, който има право свободно да говори с лидерите на планетите. Разбираше много добре, че го смятам за луд и че съм продукт на обучение, което многократно превъзхожда неговото, но и от това не му пукаше. Всички тези неща за него не означаваха нищо, защото той бе Божи Избраник, а аз оставах извън влиянието на църквата. Затова ме гледаше така, както император гледа бездомно куче, което може с един шут да разкара от пътя си.