Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 33

Внимателно се вгледах в нея. Всичко, което каза, беше истина и имаше смисъл. Но щом е така, защо не съм се сетил, че съм толкова предсказуем? Сякаш бях открил, че някой ме наблюдава с мощен бинокъл, а аз дори не подозирам.

— Добре — бавно подех аз, — току-що ми разказа защо би трябвало да се намирам на Нова Земя. Но не ми обясни защо трябва да съм тук, на това празненство на Фрийланд?

— Падма… — тя се обърка. — Той… Падма каза, че този миг и това място са фокус. И след като ти си това, което си, сигурно ще го почувстваш и ще дойдеш, за да го използваш за собствените си цели.

Гледах я и бавно попивах думите й. По едно време, подобно на внезапно разгорял се огън, в ума ми се свърза това, което тя каза, с другото, чуто по-рано.

— Да, да, фокусът! — от възбуда направих нова крачка напред. — Падма каза, че тук е фокусът на събитията! За Грим, но и за мен! Защо? Какво означава това за мен?

— Ами аз… — заекна тя. — Не знам. Тим, възможно е Падма също да не знае.

— Нещо обаче те е накарало да дойдеш тук, нали? — почти крещях срещу нея. Разумът ми се промъкваше към истината като лисица към ранен заек. — Защо се мъчеше да ме намериш? Точно сега и точно тук. Кажи!

— Падма… — тя пак се запъна. Разбрах, че с удоволствие би ме излъгала, но нещо не й даваше да го направи. — Падма научи всичко, което знае в момента, съвсем наскоро, защото чак сега стана възможно да използва помощта на Последната Енциклопедия. Тя му предостави допълнителни данни, които той включи в изчисленията си. След приключването им резултатите се оказаха къде по-комплексни и сложни. Сега Енциклопедията е много по-важна за цялата човешка раса, отколкото беше преди пет години. Съответно опасността да не бъде завършена е изключително голяма. И твоята склонност към унищожение…

Замълча и ме погледна, сякаш ме молеше да й разреша да не довършва това, което бе започнала. Но от възбуда мисълта ми се носеше като бесен кон, а сърцето ми удряше в гърдите като копито.

— Продължавай! — рязко й заповядах аз.

— Склонността ти към унищожение се оказа по-силна, отколкото той предполагаше. Има и още нещо, Тим. Нали помниш, преди пет години Падма мислеше, че нямаш друг избор, освен да стигнеш до края на твоята мрачна долина? Оказа се, че не е съвсем така. Има шанс. Точно тук, в тази точка на плана, в този фокус. Ако размислиш и се върнеш при нас, все още има малък шанс да се измъкнеш от мрака. Но трябва да решиш сега — веднъж и завинаги! Да се откажеш от всичко, над което работиш в момента, и да се върнеш на Земята, за да поговориш с Марк Тор! И то веднага!

— И то веднага — промърморих аз. Просто повторих думите й, слушайки как препускат през главата ми. — Не, сега вече няма значение. Защо според теб съм длъжен да се върна? Заради някакво потенциално унищожение? Нищо такова не планирам.

— Тим! — думите й долитаха някак отдалеч, чувствах ръката й върху своята и виждах бледото й лице и очите, втренчени в мен, като че ли се опитваше да привлече вниманието ми. Струваше ми се, че ни разделят светлинни години. Мисълта, че и изчисленията на Падма потвърждават наличието на тъмна сила в мен, за чието усъвършенстване изгубих пет години, не ми даваше покой. От какво бяха обаче предизвикани нейните подозрения, след като никакво унищожение не бях планирал — дори и сега?