Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 36

Погледнах го. Винаги има възможност да се противодейства на психологически удар, нанесен преднамерено. Кой би могъл да знае това по-добре от мен? Високомерието не е най-добрата черта на човешкия характер и на мен ми бе известно как да й се противопоставя. Знаех как да обезоръжа човек, който ме гледа отвисоко. Противодействието се нарича смях. Никога не е имало толкова висок престол, който да не се разколебае от смях, дочут отдолу. Само че докато наблюдавах взводния срещу мен, изобщо не ми беше до смях.

Не можех да се разсмея по една много проста причина. Макар че сержантът беше луд, тъп и ограничен, той по-скоро би изгорял на клада, отколкото да се откаже и от най-малката част от вярата си, докато аз не бих могъл да задържа пръста си в пламъка и една минута в името на идеалите си.

Много добре разбираше, че знам истината за него. Също така разбираше, че ми е ясно какво мисли за мен. Взаимното ни разбирателство беше явно и почти материално като стената между нас. Затова не можех да се разсмея и да си възстановя самоуважението. По тази причина го ненавиждах.

Подадох му документите си. Той ги разгледа и ми ги върна.

— Редовни са. Какво те води насам?

— Един пропуск — отвърнах аз, докато прибирах моите документи и изваждах тези на Дейв. — За помощника ми. Придвижваме се и от двете страни на фронтовата линия и…

— Зад фронтовата линия и на бойното поле не ти трябват допълнителни документи. Пропускът ти на журналист е достатъчен — той се обърна, сякаш се канеше да се върне на мястото си.

— Само че помощникът ми не е журналист — успях да запазя гласа си безпристрастен. — Скоро ми стана сътрудник и не съм успял да уредя всички формалности. Бих искал да получа временен пропуск, подписан от някой висш щабен офицер…

Сержантът се върна при преградата.

— Помощникът ти не е ли журналист?

— Официално не, обаче…

— В такъв случай няма право да се придвижва в зоната на дислокация на нашите войски. Не може да му бъде издаден никакъв пропуск.

— Извинете, не знаех — внимателно отговорих аз. — Мислех да получа подписа на вашия Старейшина, Елдър Брайт, на празненството в чест на Донал Грим на Фрийланд преди няколко часа, но той спешно замина, без да се появи възможност да поговорим насаме.

Млъкнах, защото взводният бавно поклати глава.

— Брат Елдър Брайт — по титлата, която използва разбрах, че при него нищо няма да постигна. Само най-отявлените фанатици от двете планети не зачитаха разликата в ранговете. Старейшината Брайт би могъл да заповяда на сержанта да атакува минометна точка на врага абсолютно невъоръжен и взводният би го направил, без да се замисли. Но това не означаваше, че смята Брайт за по-добър от себе си или пък че мнението на брат Елдър Брайт за житейските истини е по-вярно от собствената му преценка.