Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 34

— Това не означава, че си планирал нещо! — отчаяно извика Лайза. — Нима не разбираш? Пушката не планира кога да гръмне. Но и ти като пушката си готов за изстрел. Само че не бива да стреляш! Би могъл да се промениш, все още имаш време. Можеш да спасиш и себе си, и Последната Енциклопедия…

Последната дума иззвъня в мен като хилядогласно ехо от камбана, сякаш отново се събудиха безчислените гласове, които чух преди пет години в Точката на прехода в Индекс-залата на Енциклопедията. Неочаквано я почувствах да ме докосва като острие на пика. Сякаш сияен лъч светлина, тя разряза стените на мрака, триумфално заобиколил разума ми от всички страни по същия начин, както тогава, в офиса на Марк Тор. Подобно на неописуема илюминация за миг мракът беше разкъсан и съзрях видение: стоя под дъжда, Падма е до мен, а между нас има мъртвец.

Рязко се отскубнах от видението и се потопих в комфортния мрак. Чувството ми за сила и могъщество се възвърна.

— Енциклопедията не ми трябва! — заявих аз с висок глас.

— Ти си й нужен! — извика Лайза. — Всички родени на Земята имат нужда от нея! А ако Падма е прав — и всички жители на четиринадесетте планети. Може би единствено ти си способен да им я дадеш. Тим, ти просто си длъжен…

— Глупости! — този път сам направих крачка назад. Почувствах толкова силна ярост, каквато Матиас бе успял да предизвика у мен само веднъж, но сега тя беше примесена с усещането за могъщество и триумф. — Абсолютно нищо не съм длъжен! Не ме приравнявай към останалите земни червеи! Може би на тях наистина им е нужна вашата Енциклопедия, но на мен — не!

С тези думи я отстраних от пътя си. Чувах как продължава да ме вика, докато слизах по стълбата. Но не исках да я слушам. И досега не зная какви са били последните й думи. Махнах се от балкона и от нея, пробих си път през тълпата към същия изход, през който излезе Брайт. Сега, когато лидерът на Сдружението си бе отишъл, нямаше никакъв смисъл да оставам повече на празненството. Усетих нов прилив на сили и почувствах, че не съм в състояние да понеса близостта на присъстващите. Почти всички бяха родени на младите светове. Струваше ми се, че гласът на Лайза продължава да звучи в ушите ми — казваше колко ми е необходима Енциклопедията и като ехо ми напомняше за горчивите уроци на Матиас на тема неефективността и ненужността на земляните.

Както и предполагах, когато се измъкнах навън, в хладната и безлунна нощ, Старейшината Брайт и адютантът, който го извика от празненството, бяха изчезнали. Портиерът ми съобщи, че са заминали.

Нямаше никакъв смисъл да ги търся. Биха могли да тръгнат накъдето и да е, дори и към космодрума, за да се върнат на Хармония или Асоциация. Какво пък, нека вървят, помислих си аз, но продължавах да усещам горчивия вкус от намека за моята недееспособност, който бях доловил в думите на Лайза. Нека вървят. И сам мога да се справя с неприятностите, застрашаващи Дейв при евентуална среща с войници на Сдружението поради липсата на подпис на техен командир в пропуска му.