Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 24

— Да ви разкажа за себе си?

— Ами да. Да споделите вашата гледна точка, собственото си мнение. Разказът ще бъде интересен за обществото, което ще научи подробности от един опитен полеви командир. Разбирате, нали?

Разбра. Във всеки случай мисля, че схвана. Видях как очите му отново светнаха. Бяхме стигнали до стадия, в който човек с ясно съзнание би могъл да се попита: „Защо точно аз, а не някой офицер с по-висок чин или войник с повече награди?“

Само че Фрей нямаше намерение да си задава подобни въпроси. Струваше му се, че знае защо точно той е избран. Стаените му надежди го доведоха до извода, че като събере две и две, се получава — според него — четири. Вярваше, че наистина е близо до повишението заради героичните си постъпки по време на бойните действия. Тази вяра го караше да не се съмнява в собствената си значимост. Вече изобщо не се учудваше, че съм се появил тук да напиша статия за него. Не бе в състояние трезво да оцени ситуацията и допускаше, че като обикновен цивилен гражданин няма откъде да знам за неговите надежди за повишение. А моето невежество ме е накарало безразсъдно да споделя тази тайна още при първата ни среща.

Не беше много приятно да наблюдавам как се променят гласът и отношението му към мен. Той, както и почти всички индивиди с неголеми възможности, през целия си живот е събирал причини и извинения, с които да докаже, че наистина има командни качества, но комбинацията от случайни събития и предубедени началници го е спирала по пътя към заслужените награди.

Ако моята истинска цел бе да го интервюирам, за да напиша репортаж, бих могъл да го убедя в собствената му незначителност и малодушие, като цитирам десетина пъти това, което сам каза. Във всяка негова дума се долавяше хленчене. Добри пари получаваха само наемниците. А Фрей не притежаваше нито храбростта, нито убежденията, необходими за оцеляване в пълния с лишения живот на професионалния войник. Имаше влечение към гарнизонната служба, но не повече… Във военно време такива като него ги изтегляха, за да освободят място за наемници, независимо дали са местни жители или са обучени и доставени за водене на истински военни действия.

Трябва да отбележа, че службата в гарнизоните се заплащаше много по-лошо в сравнение с парите, които получаваха наемниците. Правителствата подписваха дългосрочни договори с офицери като Фрей. Заплатата им бе минимална и договорите се изпълняваха до момента, в който възникваше необходимост от наемници, а те в замяна на блестящата си военна подготовка искаха много по-високи заплати.

Стига толкова за комендант Фрей — и без това не беше кой знае колко важен. Един незабележим човек, убеден, че е крайно време да бъде признат — поне от Агенцията за междузвездни новини — за потенциално велика личност. Като всички подобни нему мижитурки той живееше с погрешното впечатление, че ако угажда на началниците, ще се издигне в службата. Разказа ми всичко за себе си, дори ме разведе из окопите на хълма, където се бяха настанили хората му. Когато дойде време да си тръгвам, той вече реагираше на всяко мое предложение като добре смазана машина. И затова като разбрах, че мога да пресека фронтовата линия, поставих въпроса, заради който бях дошъл.