Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 15

— С ваша помощ — отвърна Падма. — Вашите възгледи, действия, гласът ви сега, когато разговаряте с мен. И десетина други подсъзнателни реакции. Всичко това ми говори, Тим. Човешките същества се изразяват с тялото си, с цялата си същност, а не само с глас и мимика.

— Не вярвам! — възкликнах аз, но след малко гневът ми се стопи, защото размислих трезво и се уверих, че наистина има основания, макар в момента да не мога да определя какви са и да им повярвам. — Не вярвам! — повторих вече по-спокойно и хладнокръвно. — Трябва да има още нещо, което да е повлияло на решението ви.

— Така е — призна той. — Имах възможност да проверя данните за вас в архива. Историята ви, както на всички родени на Земята и живеещи тук в момента, вече е постъпила в Енциклопедията. Прегледах я, преди да дойда.

— Освен това — настоях аз, защото чувствах, че съм го притиснал истински — има още нещо. Мога да го кажа! Знам го!

— Да — Падма тихо въздъхна. — Предполагам, че би трябвало да се досетите, след като минахте през всичко това. Или в най-скоро време щяхте да го разберете.

Той вдигна поглед и го фокусира върху мен. Този път не изпитвах никакво чувство за непълноценност.

— Оказа се, Тим, че вие сте човек, когото наричаме „изолиран“. Това е централна сила в облика на един индивид, централна сила в еволюционния модел на човешкото общество. И то не само на Земята, а на всички четиринадесет планети, устремили се към бъдещето на човечеството. Вие сте от тези, които въздействат на това бъдеще — за добро или за лошо.

При тези думи ръцете ми си спомниха как стискаха мълниите. Със затаен дъх чаках да чуя продължението, но той спря.

— И? — нетърпеливо го подканих аз.

— Няма „и“ — отвърна Падма. — Това е всичко. Чували ли сте някога за науката онтогенетика?

— Не.

— Това е метод на изчисление, разработен на Екзотика. С две думи може да се обясни така: постоянно еволюиращ модел, в който са включени всички живи хора. При това се взимат предвид техните желания и усилия, които определят насоката на нарастване на модела в бъдещето. Мнозинството от човешките индивиди му се подчиняват, без да му въздействат чувствително.

Млъкна и ме погледна, сякаш ме питаше дали съм разбрал. Да, разбирах, и то отлично. Само че не исках да му го показвам, затова го помолих:

— Продължете.

— Случва се — изключително рядко, разбира се — у някои индивиди да открием съчетание от факторите на околната среда и неговите качества, което му позволява да бъде несравнимо по-действен от съплеменниците си. Такъв индивид наричаме „изолиран“ — той свободно въздейства на модела, като в същото време почти не изпитва върху себе си влияние от негова страна.

Отново млъкна. Този път скръсти ръце на корема си. С този жест даде да се разбере, че разговорът е приключил. Поех дълбоко дъх, за да успокоя бясното блъскане на сърцето си.

— Разбрах всичко. И макар да съм ви нужен, не ме искате, така ли?

— Марк иска да поемеш работата като Контрольор по строителството на Енциклопедията. Това бихме желали и ние — имам предвид правителството на Екзотика. Защото Енциклопедията е устройство, което след като бъде завършено, ще може да се управлява само от „редки“ индивиди. Нейното предназначение и концепцията на строежа трябва да се превеждат на общодостъпен език от хора с уникални способности. Без Марк или някой като него, способен да следи изграждането на Проекта, човечеството няма да е в състояние да довърши строителството и да използва Енциклопедията по предназначение, когато бъде изведена в орбита. Строителството ще се забави, после ще спре и накрая всичко ще рухне. — Направи пауза и ме погледна някак тъжно. — Никога няма да бъде достроена, ако не се намери кой на продължи делото на Марк. А ако този Проект не се осъществи, земният човек може напълно да изчезне и да измре. Има теория, според която при изчезването на човека от Земята е възможно да се окаже, че човешките щамове на младите планети не са жизнеспособни. Само че това няма никакво значение за теб, нали? Ти не искаш да имаш нищо общо с нас, а не обратното.