Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 137

Всичко, което ми бе натяквал Матиас — завистта и страха от хората от младите светове, — отхвърлих веднъж завинаги. Най-сетне можех да го видя ясно. Ако те наистина имаха по едно нещо, аз потенциално притежавах всичките съставки. Роден на Земята, аз бях коренът, Базовият човек. Същевременно бях част от всички хора от младите светове и нямаше сред тях човек, когото да не мога да разгледам като свое отражение.

Накрая се озовах на светло — при моите мълнии и безбрежната пустота, където се водеше истинската битка между искрените хора и древния, враждебен мрак, който би ни оставил завинаги на нивото на маймуните. И някъде далеч, в края на един дълъг тунел, видях Падма, застанал на паркинга под слънцето със сините си дрехи — гледаше към мен.

— Сега ви е ясно защо Енциклопедията има нужда от вас. Единствено Марк Тор можеше да я доведе дотук, а само вие сте в състояние за довършите работата, защото повечето от земните жители не могат да видят бъдещето, което ги чака след завършването на Проекта. Вие сам пресякохте пропастта между представителите на Остатъчните култури и хората, родени на Земята, и имате реалната възможност да претворите разбиранията си в Енциклопедията. Така че когато тя бъде довършена, ще може да помогне на тези, които не виждат смисъла й, да го разберат. И когато Остатъчните култури и техните народи се обединят с Базовия човек от Земята, ще започне съзидание, което ще доведе до формирането на нова, еволюирала раса.

Стори ми се, че проницателният му поглед за миг се смекчи, отразявайки лъчите на слънцето, а усмивката му стана някак си тъжна.

— Вие ще ме надживеете и ще имате възможност да видите повече. Довиждане, Тим.

Изведнъж, съвсем неочаквано, видях цялата картина. Всичко се намести в ума ми. Видението и Енциклопедията, превърнали се в единна реалност. Точно в този момент разумът ми прозря противодействието, с което ми предстоеше да се сблъскам, за да направя всичко това възможно.

В главата ми започнаха да се очертават детайлите, защото познавах добре света, хората и методите, с които трябваше да се боря. Мисълта ми се понесе напред, настигна ги и дори ги надмина, предусещайки всеки техен ход.

Още отсега ми беше ясно колко по-различни ще са моите методи от тези на Марк Тор. Ще запазя името му като символ и ще създам впечатлението, че Енциклопедията продължава да се строи в съответствие с предварителните планове. Ще бъда само един от членовете на Управителния съвет, където, поне теоретично, всички ще имат равни права.

В действителност обаче ще ги управлявам както само аз си знам. Така няма да има необходимост от превантивни мерки срещу откачени като онзи, който уби Марк Тор. Ще бъда свободен да пътешествам по Земята, същевременно да следя за изпълнението на Проекта и да откривам и пресичам усилията на онези, които ще се опитат да саботират изграждането на Енциклопедията. Вече имах идеи как да започна.