Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 138

Но Падма се бе обърнал и се отдалечаваше. Не исках да го пусна, затова с труд се откъснах от мисленото бъдеще и се върнах в настоящето, при дъжда, който спираше, и засилващата се слънчева светлина.

— Почакайте — викнах аз. Той спря и се обърна. Беше ми трудно да изразя с думи това, което преди малко си мислех.

— Вие…

Езикът ми отказа да се движи.

— Вие не се предадохте. През цялото време сте вярвали в мен.

— Не.

Примигах насреща му, защото ме изненада. Той само леко поклати глава.

— Бях длъжен да вярвам на резултатите от изчисленията — леко се усмихна, сякаш се извиняваше. — А те не ви оставяха никакви реални надежди за успех. Дори на онова празненство на Фрийланд в чест на Донал Грим, когато имахме достатъчно информация, събрана от Енциклопедията за пет години, вероятността за спасението ви беше съвсем нищожна, за да планираме нещо. Даже и на Мар, когато ви лекувахме, изчисленията отново не ви даваха никаква надежда.

— Но вие… вие през цялото време останахте с мен… — отроних аз заеквайки, като го гледах втренчено.

— Не аз. Никой друг, само Лайза. Тя така и не се предаде по отношение на вас, още от онзи случай в офиса на Марк Тор. Каза ни, че нещо подобно на искра е прескочило между вас, докато сте разговаряли по време на обиколката из Енциклопедията, още преди случката в Индекс-залата. Продължи да вярва във вас дори след като я отблъснахте на празненството на Донал Грим. А когато започнахме лечението ви на Мар, тя настоя да стане част от него, така че успяхме да ви свържем емоционално с нея.

— Да ме свържете… — за мен тези думи нямаха смисъл.

— По този начин установихме емоционалното й съпричастие към вас по време на лечението ви. За журналиста Тим Олин нямаше никакво значение, но точно тогава тя много силно се привърза към вас. И сега положението е такова, че ако ви загуби, тя ще страда по същия начин, ако не и повече, както страда Ян Грим от загубата на брат си Кейси.

Замълча и ме погледна, но аз все още не можех да мисля нормално.

— Аз… Не разбирам. Казахте, че това, което сте направили с нея, не ми е въздействало. Тогава какво му е хубавото…

— Никой от нас не разбираше, а и продължава да не разбира какво точно се случи. Сигурно щом като тя е била привързана към вас, вие също сте изпитвали някакви чувства. Но това приличаше на опит да вържеш дрозд за пръста на великан, ако това е удачна аналогия за вашето огромното въздействие върху общия план в сравнение с нейното. Само че според Лайза това би могло някак си да ви помогне.

Падма се обърна.

— Довиждане, Тим.

Гледах как се отдалечава в мъгливия, но изсветляващ въздух в посока на църквата, откъдето се носеше мъжки глас — обявяваше номера на последния псалм.

Падма ме остави сам и объркан. След това гръмко се засмях, защото разбрах, че съм се оказал по-умен от него. Всичките му онтогенетични изчисления не са успели да му покажат защо връзката между мен и Лайза ме е спасила.