Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 118

— Защо точно в моя случай?

— Е, може да бъде който и да е човек с пълен спектър. Та значи, тези части не атрофират, а се изменят така, че да поддържат мономанията. В резултат получаваме здрава, а не болна личност. Но малко по-различна.

— Здрава ли?! — не повярвах аз, защото пред очите ми изникна лицето на сержанта, който уби Дейв на Нова Земя.

— Да, като култура. Не като случаен, извратен представител, а културата като цяло.

— Моля да ме извините, ама в това не мога да повярвам.

— Но е така, Тим — меко каза Падма. — Подсъзнателно вярвате. Защото имате намерение да използвате слабостта на една такава култура, което ще доведе до унищожаването й.

— И каква е тази слабост?

— Най-очевидната. Противоположност на всяка една сила. Остатъчните култури не са жизнеспособни.

Сигурно известно време само съм мигал на парцали. Бях наистина поразен.

— Искате да кажете, че не могат да съществуват самостоятелно?

— Очевидно — потвърди Падма. — Пред лицето на космическата експанзия човечеството реагирало на предизвикателството на околната среда, като се опитало да се адаптира към нея. И се приспособило, стараейки се да използва всички качества на личността поотделно, за да види кое ще пасне най-добре. Сега всяко качество се е превърнало в Остатъчна култура — оцеляла и адаптирана. Настъпи времето, когато трябва да се обединят отново, за да се получи един по-съвършен човек, ориентиран към Вселената.

Аероколата започна да се спуска. Полетът ни беше към края си.

— Какво общо имам аз с това?

— Ако отлъчите една от Остатъчните култури, тя няма да може да се адаптира самостоятелно, както би го направил един човек с пълен спектър. Ще загине. И когато расата отново се съедини в единно цяло, този ценен елемент ще бъде загубен.

— Може пък да не е чак такава загуба — тихо възразих аз.

— Не, загубата ще бъде жизненоважна — отвърна Падма. — Мога да го докажа. Вие, човекът с пълен спектър, съдържате всички качества, характерни за Остатъчните култури. Ако признаете пред себе си, че е така, бихте могли да се идентифицирате дори с тези, които се каните да унищожите. Разполагам с доказателство, което можете да видите. Искате ли?

Колата се приземи. Вратата до мен се отвори. Излязох заедно с Падма и се озовах срещу очакващия ни Кейси Грим.

Преместих погледа си от Падма върху дорсаеца, който се извисяваше с една глава над мен и с две — над Свързващия. Кейси ме изгледа от горе до долу, но в очите му не се четеше нищо. Не приличаха на очите на брат му. Само че защо не можех да ги срещна? Обръщайки се и към двамата, заявих:

— Аз съм журналист и умът ми е отворен.

Падма се обърна и тръгна към щаба. Кейси го последва. Стори ми се, че Дженъл и останалите щабни офицери направиха същото, макар че не се обърнах, за да се уверя. Влязохме в офиса, където за пръв път срещнах командващия Грим. На бюрото имаше отворена папка за документи, откъдето той извади някакво фотокопие и ми го подаде.