Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 116

Ян не признаваше нито закон, нито етика. За него бяха важни дадената дума, верността към семейството и кръвното отмъщение. Той беше готов да мине през Ада, само и само да изпълни дълга си. В момента, в който го видях да върви насреща ми, разбрах що за човек е и горещо благодарих на всички богове, че дългът му няма отношение към мен.

Разминахме се, той зави зад ъгъла.

Спомних си, че според слуховете никога не променя мрачното си настроение, освен когато Кейси е до него, сякаш наистина е половинка от брат си. Ако се случи някога да изгуби светлото присъствие на Кейси, сигурно завинаги ще се затвори в себе си.

По-късно ми се наложи да се сетя за тази си мисъл.

Но сега я забравих, защото минах през вратата и попаднах в нещо като малка оранжерия, където видях познатото добродушно лице и късо подстриганата коса на Падма. Носеше обикновените си сини дрехи.

— Заповядайте, мистър Олин — покани ме той и стана. — Елате с мен.

Мина под арка от цъфнали пурпурни клематиси. Последвах го и попаднах в малък двор, където ни чакаше луксозна аерокола. Падма вече седеше пред пулта за управление. Държеше вратата отворена, за да се кача и аз.

— Къде отиваме? — попитах, след като влязох.

Падма включи автопилота и колата се издигна във въздуха. Даде й възможност сама да намери пътя, а той се облегна и ме погледна.

— В щаба на командващия Грим.

Както и преди, очите му имаха странен светлокафяв оттенък, но сега ми се струваше, че отразяват и слънчевата светлина, която от време на време надничаше през прозореца. Не можех да прочета изражението им.

— Ясно. Разбирам, че съобщението от щаба може да пристигне много по-бързо до вас, отколкото аз с колата си. Дано не мислите, че ме е арестувал или нещо от този род. Нося в себе си Декларацията за непредубеденост, която ме защитава като журналист. Освен това имам необходимите пропуски както от Сдружението, така и от Екзотика. Нямам намерение да нося отговорност за заключенията, които си е направил Кейси Грим по време на разговора ни на четири очи.

Падма седеше неподвижно и ме разглеждаше. Ръцете му, опрени на коленете, изглеждаха бледи на фона на сините дрехи, но вените му личаха отчетливо под кожата.

— Връщам ви там, защото така реших аз, а не по заповед на Кейси Грим.

— Бих искал да знам защо!

— Защото сте много опасен — бавно произнесе той.

Седеше и ме гледаше, без да мига.

Изчаках да продължи, но той мълчеше.

— Опасен ли? За кого?

— За нашето бъдеще.

Погледнах го, а след това ме изби на смях.

— О, я стига!

Бавно поклати глава. Очите му не се отделиха от лицето ми нито за миг. Бях поразен — невинни и открити като на сукалче, но зад тях не можех да видя човека.

— Добре тогава, обяснете ми защо съм опасен?

— Защото имате намерение да унищожите една жизненоважна част от човешката раса. Знаете как.