Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 114

— А Сдружението не е ли такова?

— Нима фанатизмът е ценен? Точно обратното. Какво й е хубавото на сляпата, задръстена, безумна вяра, която не дава на човек да помисли за себе си?

— Сигурен ли сте, че не мислят?

Беше се обърнал към мен и внимателно ме наблюдаваше.

— Някои от тях може и да мислят — отвърнах аз. — Сигурно са младежите, чиято душа не е окончателно разядена от отровата. Но… Какво хубаво има в това, че тяхната култура все още съществува?

Възцари се пълна тишина. Накрая Кейси попита:

— Какво имате предвид?

— Искам да кажа, че ви трябват убийците от Синия фронт. Оставете на мира войските на Сдружението. Докажете, че Джеймтън Блек е нарушил Военните конвенции, като е поръчал на нелегалната партия да ви убие. Ще спечелите войната без нито един изстрел.

— И как ще стане това?

— Чрез мен — предложих аз. — Имам някои връзки сред терористите. Разрешете ми да установя контакт и да ги купя, като им дам повече пари от Джеймтън. Бихте могли да им предложите да бъдат официално признати за опозиция от сегашното правителство. Падма и местните лидери ще ви подкрепят, ако успеете да изпъдите черноризците толкова лесно.

— Какво ще получа аз от цялата тази работа? — напълно спокойно попита Кейси.

— Показания под клетва, че са били наети да ви убият. Ще получите толкова, колкото са необходими за доказателство пред съда.

— Нито един съд на Междупланетния арбитраж няма да повярва на такива хора.

— Е, да — отвърнах аз, едва сдържайки усмивката си. — Но ще повярват на мен като представител на Агенцията за междузвездни новини, ако гарантирам за всяка произнесена дума.

— Ясно.

Мина покрай мен и излезе в антрето. Приближи се към видеофона, натисна бутона и каза към празния екран:

— Дженъл!

Обърна се, прекоси стаята и застана пред шкафа, откъдето извади личното си оръжие. Движенията му бяха отмерени. Повече нито ме погледна, нито проговори. След няколко дълги минути вратата се отвори и влезе Дженъл.

— Сър?

— Мистър Олин ще остане тук до второ нареждане.

И излезе.

Стоях вцепенен, гледах вратата, през която излезе, и не можех да повярвам, че самият той толкова грубо ще наруши Конвенциите. Не само ме игнорира, но и ме арестува, за да не мога по никакъв начин да повлияя на събитията.

Обърнах се към офицера от Нова Земя. Гледаше ме с някаква тъжна симпатия.

— Падма Свързващият в лагера ли е?

— Не, върна се в Посолството на Екзотика в Блаувейн — отговори той, докато се приближаваше към мен. — А сега бъди добро момче и седни да си починеш. Мисля, че можем да прекараме приятно следващите няколко часа.