Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 115

Бяхме застанали един срещу друг. Нанесох му внезапен удар в слънчевия сплит.

Бях се занимавал малко с бокс като студент. Споменавам за това не за да се изкарам някакъв мускулест герой, а за да обясня защо не го ударих в лицето. Грим сигурно щеше да намери нужната точка, без да се замисля, но аз не съм роден на Дорсай. А гърдите на човека са достатъчно големи, меки и удобни, затова любителите обикновено се целят там. Освен това, честно казано, не си спомнях добре къде трябва да се удря в лицето.

Въпреки всичко Дженъл не беше изгубил съзнание. Падна на пода и се сгърчи, но очите му останаха отворени. Известно време не можеше да се изправи. Побързах да напусна сградата.

Целият лагер кипеше. Никой не ме спря. Седнах в аероколата и след пет минути пътувах по пътя към Блаувейн.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

От Ню Сан Маркос до Блаувейн имаше горе-долу хиляда и четиристотин километра. Би трябвало да ги взема за около шест часа, но един от мостовете се оказа отнесен от пороите и затова пътувах четиринадесет.

Чак след осем часа на следващата сутрин влязох в нещо средно между здание и парк — Посолството на Екзотика.

— Падма — започнах аз от вратата. — Търся…

— Да, мистър Олин, очакват ви — отвърна секретарката с усмивка, но не й обърнах внимание. Бях озадачен защо Падма още не е отлетял към границите на назряващия конфликт.

Секретарката ме поведе и след като завихме зад ъгъла, ме предаде на млад екзотианец, който се представи като един от помощниците на Падма. Вървях след него известно време, докато ме пое друг помощник с по-висок ранг. Той от своя страна ме преведе през няколко стаи и ми показа дълъг коридор, в края на който трябваше да завия по друг и оттам да вляза в кабинета на Падма.

Тръгнах накъдето ми посочи. Прекосих коридора и се озовах в друг, по-къс. Застинах от неочакваната среща — срещу мен вървеше Кейси Грим.

Но човекът ми хвърли бегъл поглед и без повече да ми обръща внимание, си продължи по пътя. Чак тогава разбрах — това, разбира се, не беше Кейси, а неговият брат-близнак. Казваше се Ян и командваше гарнизона на Екзотика в Блаувейн. Мина покрай мен и аз имах възможност да продължа пътя си, макар че шокът ми не беше съвсем преминал.

Не мога да си представя, че човек ще попадне в подобна ситуация и няма да е потресен. Дженъл няколко пъти ми беше разправял колко противоположни са Ян и брат му. Не като военни — в това отношение и двамата бяха първокласни представители на дорсайската школа, а като характери.

Още при първата ни среща Кейси ми направи впечатление с веселия си характер и човешка топлота, които дори от време на време засенчваха факта, че е роден на Дорсай. Когато нямаше преки военни задължения, той сияеше като слънчева светлина. И вие бихте могли да се топлите от присъствието му, така както се греете на слънце. Ян — физическият му двойник, снажен и мрачен като Один3, беше подобен на сянка.

За мен дорсайските легенди се превъплътиха в действителност. Ян беше навъсен човек с желязно сърце и мрачна, самотна душа. В могъщата крепост на тялото си той се бе затворил, както го правят отшелниците високо в планината. Чрез него самотните му яростни прадеди сякаш се бяха събудили за живот.