Читать «Първата жертва» онлайн - страница 177

На брега зад нея пристигна голям камион. Някой слезе от него. Шофьорът остави мотора да работи.

Седемдесет и четвърта глава

— Какво, по дяволите, означава това? — гърмеше гласа на Болд, който не можеше да повярва на ушите си.

— Те са конфискувани от федералните. Това означава, че са тяхна собственост. Не е под наша юрисдикция. — Гласът на Лейси Делгато, помощник прокурорката, с която Ла Моя се бе срещал преди това, звучеше като стържене по стъкло. Тя беше дебела и носеше прекалено тесни дрехи. Говореше с някаква иронична усмивка, която я правеше особено арогантна. — Конфискувани са от Имиграционните служби и службите за натурализация, лейтенант. Ако някой може да нахълта там, това са самите те.

— Но нали в това е въпросът? Не разбирате ли? — Той току-що бе проверил телефонния си секретар. Изведнъж лаконичното съобщение на Стиви му се изясни: тя е проумяла, че гробището е под юрисдикцията на Кугли.

— Разбирам, но не може да стане. Ако влезете с взлом през този портал, губите всичко, каквото сте разкрили досега.

— Значи трябва да се върна при Адам Талмъдж?

— Точно така.

— Ами ако и той е замесен?

Тя сви рамене:

— Трябва да си нарочите един от двамата да е лошият.

— Някакво предположение?

— Ами другите федерални агенции? Те имат ли достъп?

Делгато нацупи устни и сериозно размисли, преди да отговори.

— Трябва да се доведе щатски прокурор. Ако му дадете достатъчно доказателства, достатъчно причини, той може да издейства разрешително от бюрото. — Тя добави: — Бюрото може да ви покани и вие да участвате. Няма никакви пречки. Да. Така може да стане, предполагам.

— Задействайте този вариант тогава. Аз ще отида да назнача наблюдателен отряд на това място.

— Ще говоря с тях за това утре — не се съгласи Делгато. — Нямам намерение да се занимавам с това довечера.

— Обадете се — заповяда Болд.

— Късно е.

— Веднага.

— Ще го събудя.

— Искате да ви тежи живота на стотици души ли? Искате всичко това да стане само защото отказвате да проведете един телефонен разговор, защото отказвате да събудите някого? Добре — каза той. — Ще запомня това.

— Дано да сте прав — със съмнение каза тя.

— Амин — каза Болд.

Седемдесет и пета глава

От постоянното минаване насам-натам палубата на траулера се бе изтъркала от ръждата и корозията и се бе образувала една пътечка чак до далечния й край, където имаше някакъв люк или врата, напълно скрити откъм брега. Дори и отсреща, от залива Салмън, не можеше да се види заради ъгъла на траулера спрямо гробището. Нямаше никакъв шанс отнякъде да се види, че се използва този вход. Кугли си бе намерил перфектно скривалище.

Палубата на кораба вибрираше под краката й като кухненски миксер. Тя не тръгна по изтъркания път, а в сянката от страната на пристанището. Движеше се изключително бавно, всяка нейна частичка беше нащрек. Минаваше вратите една след друга, без да има и най-малката представа къде е и в коя врата да влезе, и само благодарение на репортерското си око забеляза пресни фасове, събрани до една конкретна врата. Това я накара да спре и да притисне ухо към вратата.