Читать «Първата жертва» онлайн - страница 176

* * *

Подуши цигарения дим прекалено късно и изведнъж осъзна, че кабината на ръждясалата яхта се използва като портал по пътя към траулера.

— Хей! — чу се мъжки глас.

Тя буквално разтресе лодката, когато непредпазливо стъпи на нея и с това изостри вниманието на пазача. Стиви се промъкна като котка към кабината на щурвала, а пазачът мързеливо се надигна да разгледа посетителя. Тя се дръпна назад, с лице към кърмата, съвсем на открито. Първо в кабината се появи главата на пазача, после невероятно широките му рамене на не повече от пет крачки от нея. Да помръдне, дори да диша, би означавало да се издаде. Тя стоеше абсолютно неподвижна, дробовете й бяха пълни с въздух, който изгаряше гърдите й. Той се огледа от ляво надясно, после пак наляво. Още сантиметър-два и щеше да я хване с периферно зрение.

— Хей? — провикна се повторно, този път по-тихо. — Кай? Тими? — Никакъв отговор.

Стиви вдигна десния си крак, подготвяйки се да го ритне, ако се обърне.

Той отново погледна наляво. После пак се качи по мокрите стълби към каютата си.

Стиви се вслушваше внимателно и не смееше да помръдне. Измина минута, две. Тя почувства, че яхтата се поклаща и се уплаши, че той пак идва на проверка. Но след малко го чу да уринира. Тя тихо и внимателно се промъкна към мократа стълба, която щеше да я отведе от яхтата и заслиза по нея, жулейки кожата си. Сега се движеше много по-внимателно, минавайки от лодка на лодка. Талпи, парасели, стълби и грубо издялкани стъпала. Брегът все повече се отдалечаваше. Забеляза шест градински маркуча, усукани един около друг, вътре гъгнеше вода. Бученето ставаше все по-силно. Приличаше на хъркащ звяр. Възхищаваше се на находчивостта на Мелиса. Имаше доказателства, че тази жена е успяла да влезе вътре. Истински подвиг.

Почистеният траулер вече светеше пред нея — огромен в сравнение с останалите лодки наоколо, издигащ се над развалините от корабни палуби, каюти и кърми — той представляваше ръждясваща маса от желязо и стомана, несравним по пропорции със съседите си, разяден от десетилетията сол и бури, слънце и вятър. Траулерът беше само скелета на това, което е бил преди. Липсваха му цели сектори, продадени за резервни части или за старо желязо.

Тя прекоси палубите на останалите два кораба, придържайки се ниско долу в сянката, цялото й внимание беше съсредоточено върху издигащия се траулер. Бученето сега се разделяше на няколко тона, вече бяха по-различими — високо виене, бясно метално тракане и нисък гърлен рев. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне в гърдите. Мелиса е била хваната. Тази мисъл продължаваше да цари в главата й. Пристигането на якия мъж й говореше много. След като се случиха толкова много неща, дали биха се решили да затворят нелегалната фабрика?

Тя реши да събере малко материал, да се върне в Национална сигурност и да обясни случая, като същевременно подсигури на Болд повод да намеси ФБР.