Читать «Първата жертва» онлайн - страница 173

Тя изведнъж разбра защо Су-Су бе дала такъв прякор на Ми Чоу, защо татко се подлагаше на такива рискове, за да изведе Мелиса в Америка. Легалното осиновяване. Мелиса изобщо не е била дете на политически затворници, убити по време на културната революция: всичко е било измислица, илюзия. Мелиса е точно това, което Су-Су я наричаше още от самото начало: малката й сестричка.

Захранващият кабел се качваше по въжето към палубата на кораба. Тя се покатери по мрежата, овесена отстрани на кораба, набираше се по-високо и по-високо над кея, докато накрая стигна горната палуба и докосна хлъзгавата стомана. Стиви надникна над ръба и си помисли, че няма по-потискаща гледка от нещо, което е направено от човека и след това изоставено.

Въжетата скимтяха и въздишаха. Водата около нея мързеливо шляпаше. Електрическото бучене забележимо се засилваше.

Тя се промуши под парапета, скочи на студената мокра палуба и пропълзя в сянката на нещо. С патешко ходене се забърза към носа, подминавайки стълби, лебедки, парапети и въжета.

Въздухът беше гъст от миризмата на ръжда и водорасли. Докосна захранващия кабел и тръгна по него към дясната страна на кораба, откъдето той беше пуснат към изоставен речен ферибот. Палубата на ферибота бе на около седем метра под Стиви, тежкият кабел минаваше през него и отиваше към следващия кораб.

Покачена на танкера, тя използва момента да огледа гробището. Палуби, парапети, комини и мостици. Ръждива стомана с цвета на изсъхнала кръв. Вдясно от себе си забеляза цяла пътечка от пасарели, стълби и талпи, водещи от една палуба към друга, точно към центъра на гробището, към голям траулер за промишлен риболов. Отдолу и вляво видя черния кабел да отива право към този траулер.

Представяше си Мелиса тук, с точност можеше да си възстанови видеозаписа. Потрепери. Малката й сестричка!

В далечината изпуфтяха спирачките на автобус или камион. Този звук не може да се сбърка.

Тя се върна от другата страна тъкмо навреме, за да види как една фигура слиза надолу по пътечката, между храстите, към единствения проход в мрежеста ограда. Беше едър мъж. Облечен в пуловер с качулка.

Стиви клекна, за да се скрие.

Седемдесет и втора глава

Мама Лу, облечена в копринена синя роба с избродирани на нея сцени на селяни, обработващи оризови поля, приличаше на борец. Разкошната й черна коса беше вързана на кок, закрепен с нещо, което на Болд му приличаше на осиротяла клечка за ядене. Изкуствените й зъби блестяха, съвсем наскоро почистени и полирани. В тази роба имаше акри плат, а в ахатовите й очи се четеше години мъдрост. По изражението на припрения Болд тя веднага разбра, че има сериозни проблеми.