Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 9

— Къде е тя? — изрева Джим.

— Не знам! Наистина не знам! — гласът на младия мъж затрепера. — Не мога да ти кажа.

— По-добре да узнаеш!

— Не знам. Известна ми е настройката на апаратурата, но…

Джим прекоси с три крачки стаята, повдигна високия мъж, като го държеше за реверите на работната му сако и го запокити в стената вляво от инструменталното табло.

— ВЪРНИ Я ОБРАТНО!

— Казвам ти, че не мога — извика Гротуълд. — Не очаквах да стане така и не бях готов за това. Необходими са ми дни, може би седмици, за да разбера какво е станало и да я върна. После трябва да измисля начин, по който да предизвикам обратно протичане на процеса, и дори да го направя, може да се окаже твърде късно, ако е излязла извън физическото поле на телепортацията. Главата на Джим се въртеше. Струваше му се невероятно да стои тук, да слуша тези глупости и да блъска Гротуълд в стената. Но това бе много по-реално от факта, че Анджи наистина бе изчезнала. Дори и сега не можеше да повярва напълно, че се е случило.

Но я бе видял как изчезва.

Затегна хватката около реверите на Гротуълд.

— Слушай, пуяк такъв — каза той, — или я върни тук, или сега ще те разкъсам.

— Казвам ти, че не мога. Спри… — Гротуълд извика, когато Джим го придърпа към себе си и се накани да го запрати отново към стената, даже, ако бе възможно, през нея. — Чакай! Имам идея.

Джим се поколеба, но не го пусна

— Каква е? — попита той.

— Съществува възможност. Нищожна възможност — шиптеше Гротуълд — ти да помогнеш. Може и да се получи. Да, просто може да стане.

— Добре — отсече Джим, — говори бързо. Каква е тя?

— Мога да те изпратя след нея… — Гротуълд млъкна, задавен от писък на ужас. — Почакай! Говоря сериозно, наистина може да стане.

— Правиш опити да премахнеш и мен! — процеди Джим през зъби. — Искаш да се отървеш от единствения свидетел срещу теб!

— Не! Не! — каза Гротуълд. — Това наистина ще помогне, знам, че ще може. Колкото повече мисля, толкова по-уверен ставам. А ако се получи, ще бъда известен. Паниката сякаш го напусна. Изправи се и се опита — неуспешно, да се освободи от Джим.

— Пусни ме! — каза той. — Трябва да взема уредите си, иначе не мога да помогна нито на Анджи, нито на когото и да било. За какъв ме смяташ все пак?

— За убиец — каза Джим сурово.

— Добре. Мисли каквото си искаш. Твоето мнение не ме интересува. Известни са ти чувствата ми към Анджи. Аз също не желая да й се случи нещо. Искам не по-малко от теб да я върна обратно.

Джим го пусна полека, но остана в готовност да го сграбчи отново.

— Тръгвай тогава — каза той, — но бързо.

— Вървя толкова бързо, колкото мога — Гротуълд се обърна към контролното табло, като си мърмореше: — Да, мисля, че така го настроих. Да… Да, няма друг начин.

— За какво говориш? — попита Джим.

Хансен го погледна през кокалестото си рамо.

— Не можем да я върнем, докато не разберем къде е отишла — каза той. — Засега всичко, което знам, е, че я помолих да се концентрира върху нещо, което харесва, и тя каза, че ще се концентрира върху драконите.