Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 8

Спря пред Стодарт Хол с няколко минути по-рано. Изключи двигателя и зачака. Докато седеше, разсъждаваше кой е най-добрият начин да разкаже на Анджи за поредния си неуспех. Моментът за това бе крайно неподходящ — да й сервира такава новина в деня, когато надеждите им за фургона се бяха провалили. Известно време обмисляше идеята да не й казва нищо. Естествено това нямаше да стане. Тя щеше да поиска да научи защо не й е казал веднага и ще е напълно права. До никъде нямаше да стигнат, ако привикнеха да крият лошите неща един от друг вследствие на погрешна представа за добро разбирателство.

Джим погледна часовника си и се сепна, като видя, че докато седеше, размишлявайки, бяха минали почти десет минути. Анджи бе останала допълнително, въпреки всичко.

Нещо в него се пречупи. Изведнъж го обзе сляпа ярост. Гротуълд прилагаше тактиката да я задържа прекалено често. Джим излезе от Горп, тръшна вратата и тръгна по предното стълбище към сградата. Ниските сиви каменни стъпала с течение на времето се бяха вдлъбнали от подметките на толкова студенти. Джим ги изкачи, като минаваше по две наведнъж. Три етажа нагоре, след това тридесет стъпки надолу, после надясно и се появи матирания портал на лабораторната секция; там се намираше кабинетът на Гротуълд, голям три на три метра. Джим влезе, видя, че вратата на кабинета е затворена и нахълта, без да почука.

Гротуълд, вдясно, изправен пред нещо като контролно табло, се огледа стреснато, когато Джим връхлетя. Анджи седеше до отсрещната стена в нещо подобно на зъболекарски стол. Беше обърната към Джим, но главата и горната част от лицето й се покриваха изцяло от шлем, който приличаше на сушеарите в козметичните салони.

— Анджи! — отсече Джим.

Тя изчезна.

Джим остана безкрайно дълго, втренчил се в празния стол и празния шлем. Не можеше да е изчезнала. Не можеше просто да се изпари. Това, което бе видял, беше абсурдно. Стоеше и чакаше да открие някаква зрителна измама и Анджи отново да се появи пред него.

— Телепортация!

Приглушеният вик на Гротуълд разтърси Джим от състоянието на полушок.Той се обърна към високия рошав психолог, който с пребледняло лице се взираше в празния стол и шлема. Джим се съвзе.

— Какво е това? Какво стана? — изкрещя той на Гротуълд. — Къде е Анджи? — Тя се телепортира — измънка Гротуълд, като все още се взираше в мястото, където беше Анджи. — Тя наистина се телепортира! А аз само пробвах астралното проектиране…

— Какво? — изръмжа Джим, като се устреми към него. — Какво пробва?

— Астралното проектиране! Просто астралната проекция — това е всичко! — Гротуълд изкимтя. — Само проектирах астралното й тяло извън нея. Дори нe я накарах да преживее истинска проекция. Надявах се единствено, че ще се получи леко преместване на астралното й тяло, достатъчно, за да го регистрирам с микрометрите, прикрепени към растителния ксилем, който използувам като ответен индикатор. Но вместо това тя се телепортира. Тя…