Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 11

— Помни — гласът на Гротуълд идваше отдалече през отвореното дъно на шлема, — концентрирай се. Анджи, дракони. Дракони — Анджи. Затвори очи и не спирай да мислиш за тези две неща.

Джим затвори очи и започна да мисли.

Нищо не се случваше. Никакъв звук от външната страна на шлема, и с това нещо на главата не виждаше нищо, само тъмнина. Ароматът от лака на Анджи го завладя. Концентрирай се върху Анджи — помисли си той. Концентрирай се върху Анджи… и дракони…

Нищо не се случваше с изключение на това, че ароматът го замайваше. Мисълта му се замъгли. Почувства се огромен и тромав. Седеше под каската все така със затворени очи. Ушите му бучаха, чуваше ударите на сърцето си, което биеше в артериите и вените на тялото му. Бавни, силни удари. Главата му силно се замая. Имаше чувството, че се носи през нищото и в същото време се уголемява и издува като великан.

Някаква свирепост забушува в него. Изпита краткотрайно желание да стане от мястото си и да разкъса нещо или някого на части. За предпочитане Гротуълд. Би се успокоил, ако хванеше тоя пуяк и го направеше на парчета! Някакъв силен глас гърмеше и го викаше, но той го пренебрегваше, потънал в собствените си мисли. Само да забиеше нокти в този джордж.

Нокти? Джордж?

За какво мислеше? Тази глупост изобщо не подейства.

Отвори очи.

ГЛАВА 3

Шлемът го нямаше. Вместо мрака, напоен с мириса на лак за коса, пред погледа му се издигаха каменни стени, които високо над главата му се съединяваха в таван, също от камък. По него мъждееше червеникава светлина, хвърляна от факла, закрепена към една от стените.

— Дявол да го вземе, Горбаш! — ирева гласът, който Джим се бе опитвал да пренебрегне. — Събуди се! Хайде, момче, трябва да слезем в главната пещера. Току-що са хванали един!

— Един…? — Заекна Джим. — Един какво?

— Един джордж! Един джорд! Събуди се, Горбаш!

Отромна глава с крокодилски челюсти, въоръжена със зъби, по-големи от крокодилските, се завря между главата на Джим и тавана.

— Буден съм. Аз… — изведнъж зашеметеното му съзнание възприе това, което виждаше, и той неволно извика — Дракон!

— А ти какъв мислиш, че може да е правуйчо ти — морски гущер? Или отново сънуваш кошмари? Събуди се. Смъргол ти говори, момче. Смъргол! Хайде, размърдай се и размахай крилете си. Очакват ни в главната пещера. Не всеки ден залавяме джордж. Хайде, де!

Зъбатата уста се отмести. Примигвайки, Джим свали поглед от изчезващото видение и съзря огромна опашка — една бронирана опашка, с ред остри вкостенели плочки, наредени по горната й повърхност. С приближаването си към тялото му тя се удебеляваше.

Беше неговата опашка.

Протегна ръцете си напред. Бяха гигантски. Те също се покриваха плътно от вкостенели плочки като тези на опашката му, но много по-малки, а ноктите му имаха нужда от маникюр. Като зърна ноктите, Джим усети дълга, провиснала надолу муцуна, започваща от мястото, където преди се намираше незабележителният му нос. Облиза сухите си устни и в задимения въздух бързо се показа дълъг червен, раздвоен език.

— Горбаш! — прогърмя глясът отново и Джим се обърна натам, за да види лицето на другия дракон, което го гледаше свирепо от каменната врата. Това всъщност беше входът на пещерата, в която се намираше.