Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 7

— Мардж, следобед няма да съм тук. Отиваме в клуба на факултета. Ако позвъни жена ми, може да ме намери там.

С отварянето на вратата Джим се изправи автоматично и пристъпи половин крачка към двамата мъже, прекосяващи стаята. Като го забеляза, Шорлс му махна весело с ръка:

— Чудесна новина, Джим! — каза той. — Тед ще остане още една година.

Вратата се затръшна след тях. Джим остана да гледа втренчено. След това се обърна към Мардж, която го наблюдаваше съчувствено.

— Той просто не помисли. Затова ти сервира новината по такъв начин.

— Ха! — възкликна Джим. — Той злорадстваше и ти го знаеш.

— Не — Мардж поклати глава. — Не, наистина грешиш. Те са близки приятели от години, а Тед беше притиснат да се уволни по-рано. Ние сме в частен колеж, пенсиите не се променят автоматично с поскъпването на живота и при тази инфлация той би искал да продължи да работи, ако може. Шорлс наистина се зарадва, когато се оказа, че Тед може да остане и просто не помисли какво означава това за теб.

— Хмм — каза Джим — и се устреми навън.

Едва когато измина целия път до паркинга се успокои достатъчно и погледна часовника си. Беше почти два и половина. След половин час трябваше отново да вземе Анджи. Не му оставаше време нито за есето, нито за асистентските му задължения, а и точно сега нямаше особено силно желание да работи за Шорлс. Влезе в Горп, затръшна вратата и потегли, без да го е грижа къде отива, стига да е далеч от колежа.

Зави наляво по „Хайстрийт“, отново наляво по „Уолас Драйв“ и след няколко минути излезе покрай река Илинг на „Олд ривър роуд“ — асфалтово шосе с две платна. Това беше старият път до съседния град Биксли, използван преди да построят успоредно на него пета магистрала, която се издигаше над фермерските земи. По стария път обикновено нямаше движение и днешният ден не беше изключение.

Наоколо не се виждаха нито къщи, нито разорани ниви, тъй като по-голямата част от земята, разположена в ниското, бе мочурлива. Джим караше без цел. Спокойствието на природата в поречието, през което минаваше, започна да възвръща равновесието му.

Постепенно стигна до мисълта, че вероятно Мардж е била права. Тед Джеламин сигурно е загрижен за бъдещето и живота си така както и Джим. Тази гледна точка му донесе облекчение, тъй като Тед Джеламин беше единственият човек в историческия факултет, когото харесваше. И той като него беше индивидуалист. Само обстоятелствата ги изправяха един срещу друг. Но като се изключеше този малко успокояващ факт, Джим нямаше голям късмет при това развитие на нещата. Навярно не трябваше да вини Тед, а да търси причината в трудната, притискаща ги финансова ситуация. Отново изпита желание животът и проблемите в него да бъдат по-ясни и да могат да се решават с директни атаки.

Погледна часовника си — три без петнадесет. Време беше да се върне за Анджи. Видя кръстовище и насочи Горп обратно към колежа. За щастие беше карал бавно по крайречния път и се оказа, че не се е отдалечил много от града. Нямаше да е редно да кара Анджи да чака — толкова бе настоявал да не допуска Гротуълд да я задържа, докато той виси отвън.