Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 5

Тя отваряше и затваряше вратата, водеща към тоалетната с душа. По-точно, опитваше се да я затвори, явно резето не държеше здраво. Под синьото й сако, се открояваха малките и ъгловати рамене. Хрумна му да се откажат, да се върнат и отново да проверят в списъците на студентското бюро за апартамент около колежа. Но Анджи нямаше да признае поражението толкова лесно. Познаваше я. Освен това тя знаеше, че той е наясно колко е безполезно да се опитват да намерят жилище според възможностите си. Мизерният вид на фургона разтърси душата му, сякаш го лъхна студена вълна на отчаяние. За миг изпита огромен копнеж да живее в Европа през Средновековието, което описваше в есетата си. Време, в което проблемите се свеждат до врагове от плът и кръв, а не възникват в неясни ситуации, създадени поради академичната политика. Време, в което, ако ти се изпречи човек като Шорлс, ще се справиш със сабя, а не с приказки. Щеше да е немислимо да изпаднат в това положение само заради икономическата ситуация или защото Шорлс не иска да нарушава баланса във факултета.

— Е, хайде, Анджи — каза Джим, — може да намерим нещо по-добро.

Тя се обърна. Под черната й коса кафявите й очи излъчваха непримиримост.

— Миналата седмица каза, че ще оставиш на мен да реша.

— Знам…

— В продължение на два месеца търсихме около колежа, както ти искаше. Сбирките на колегията за есенния семестър започват утре. Нямаме повече време.

— Можем да продължим да търсим и тази вечер.

— Стига толкова. А и няма да се върна в това общежитие. Ще си имаме собствено жилище.

— Но… погледни това място, Анджи! — каза той. — Освен това е на двайсет и три мили от колежа. Колата може да се развали утре!

— Ако се развали, ще я оправим. Ще оправим и това място. Знаеш, че ще успеем, ако искаме.

Той се предаде. Върнаха се до канцеларията при управителя.

— Вземаме го — заяви Анджи.

— Така си помислих, че ще ви хареса — каза той, като извади книжата от чекмеджето на отрупаното бюро. — Между другото, откъде чухте за това? Все още дори не съм пуснал обява.

— Предишната ви наемателка беше снаха на мой приятел — отговори Джим. — С него играя волейбол. Когато се наложи тя да се премести в Мисури, той ни съобщи, че мястото й е свободно.

Управителят кимна.

— Е, може да се смятате за късметлии, — той избута книжата към тях. — Май ми казахте, че преподавате в колежа?

— Точно така — обади се Анджи.

— Тогава само попълнете няколко реда във формулярите и ги подпишете. Женени ли сте?

— Ще бъдем женени, когато се преместим тук — каза Джим.

— Ако още не сте, ще трябва или да подпишете и двамата, или единият от вас да бъде записан като наемател. По-лесно е, ако подпишете и двамата. Освен това трябва да платите за два месеца — първия и последния — като депозит за повреди. Двеста и осемдесет долара.

Анджи и Джим спряха да пишат.

— Двеста и осемдесет? — попита тя — Снахата на Дани Кердак е плащала по сто и десет на месец. Случайно разбрахме това.