Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 134

Даниел го приближи и се свлече на колене, притискайки вълка до себе си. Ара изплези език и се опита да близне лявото й ухо — най-близката до него част от тялото й, което го държеше в прегръдка. След малко обаче се измъкна от обятията й и тръгна към останалите въпреки усилията й да го накара да легне и да й позволи да прегледа счупения му крак. Едва когато се присъедини към групата, той я послуша и се остави на нейно разположение.

— …Трябваше да си по-благоразумен и да не ходиш с него! казваше тя.

— Не съм ходил с него — отвърна Ара. Челюстите му се разтвориха зловещо срещу тях. — Дойдох без него.

— Знаеш за какво говоря! — избухна Даниел. — Трябваше да си по-благоразумен и да не стъпваш на него.

— Какво друго можех да сторя? — изръмжа той. — Убих майката, но децата й са навсякъде около нас. Искат месото ви, след като тези от кулата ви видят сметката. Трябва им много месо, за да започнат да подхранват нова майка. Никой не може да се справи с тях освен мен. Щом съм с вас, те ще стоят на разстояние.

— Мислехме, че си мъртъв — мрачно каза Брайън.

— Мъртъв, сър рицарю? — Ара го погледна с гняв. — Никога не мислете един английски вълк за мъртъв, докато не видите костите му да се белеят на слънцето.

— Стига клюки! — отсече Каролинус. — Времето тече и Случайността и Историята се променят. Както казах, ще настъпи пладне след… Хей, вие, кога ще бъде пладне?

— Четири часа, тридесет и седем минути и дванадесет секунди след гонга — отговори невидимият глас, който Джим бе чул преди. Последва моментна пауза, после прозвуча мек звън. — От звъна, искам да кажа — поправи се гласът.

Каролинус си промърмори нещо под носа. После се обърна към всички:

— Хайде — нареди той, — дръжте се заедно. И вървете зад мен.

Извади тоягата от земята и всички тръгнаха към кулата — Брайън отново възседна Бланчард, тъй като конят вече не се съпротивляваше и бе тръгнал напред.

С първите им крачки обаче денят, който бе светъл, ясен и обикновен като всеки друг, стана облачен и мрачен, а въздухът започна да се сгъстява както през вчерашния ден. Този път мъглата бързо се простря над морето и над водата от двете страни на пътя. Облаците, натрупани в плътна маса, са снижиха, докоснаха върха на кулата и буквално провиснаха на не повече от тридесет метра над главите на смелчаците. Мрачният сив хлад от предишния ден се спусна върху дружината и отново натежа в душата на Джим, потискайки настроението му.

Той се огледа.

За изненада никой от разнородната група на неговите придружители не изглеждаше и най-малко повлиян от поредната демонстрация на сила от страна на обитателите на Прокълнатата кула. Ара куцукаше на три крака, като сърдито уверяваше Даниел, че ще легне и няма да стане, докато тя не намести и шинира счупения му крак. Каролинус ги водеше с вида на човек, излязъл на кратка разходка, при която жезълът му служи само за подпиране. Дафид внимателно развързваше вървите, омотани около нещо като пластмасов тубус, където, изолирана от влагата, се съхраняваше тетивата на лъка му. След секундно озадачение Джим осъзна, че това сигурно е парче от животински стомах — вероятно свински или овчи, което внимателно е било изчистено, изсушено и пригодено за целта.