Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 133
Гордън Диксън
Старческите му очи я гледаха неотклонно. Тя се почувства неловко и се извърна.
— Ще отида да го потърся — каза Джим почти на себе си. — Веднага щом всичко това свърши, ще отида и ще го намеря.
— Може би — сухо рече Каролинус. Погледна още веднъж зад Джим. — Добро утро, дракони!
— Секо! — възкликна Брайън. — А… този кой е?
— Смргол, джордж — обиди се старият дракон. Приближаваше се, като подчертано куцаше, а лявото му крило висеше върху гърба на блатния дракон. Левият му клепач сега бе почти напълно затворен. — Дайте ми минутка да си поема дъх! Не съм толкова млад както преди, но ще се оправя след малко. Вижте кого доведох с мен.
— Аз… аз не горях от желание да дойда. Но тъй като Ваше Благо… искам да кажа, както знаете, вашият правуйчо може да приказва доста убедително.
— Точно така — изгърмя Смргол, след като явно бе върнал по-голямата част от силите си в паузата, през която блатният дракон бе говорил. — Не наричай никого „Ваше Благородие“. Това е нечувано!
После се обърна към Джим.
— И да не смее да ходи там, където би отишъл един джордж! „Момче“ — казах му аз, — „Не ми говори тези глупости, че си обикновен блатен дракон. Обикновен няма нищо общо с драконите като вас. На какво ще заприлича светът, ако всички заговорим така?“
Смргол започна да имитира, като се опита да приказва с тънък глас, но успя да го извиси само до среден бас.
— „О, аз съм просто един мочурливоливаден дракон. Трябва да ме извините. Аз съм просто един нищо и никакъв дракон…“ „МОМЧЕ“ — казах му аз, — „ти си ДРАКОН! Запомни това добре, веднъж за винаги! И драконът ДЕЙСТВА като дракон, или изобщо не действа!“
— Слушай, слушай! — кимна Брайън.
— Чу ли това, момче? — каза Смргол на по-дребния дракон. — Дори джорджът разбира тази житейска истина.
Обърна се към Брайън.
— Не мисля, че сме се срещали, джордж.
— Брайън Невил Смит — представи се Брайън, — рицар бакалавър.
— Смргол, дракон — каза вуйчото на Горбаш. Хвърли одобрителен поглед към бронята и оръжието на Невил Смит. — Хубави доспехи. Обзалагам се, че държиш щита си високо, когато се биеш на крака?
— Всъщност, така е. Но как разбра?
— Мястото, където лакътът ти се е търкал в бронята, се е излъскало. Добра тактика за използване на щита срещу друг джордж, но не те съветвам да я прилагаш срещу мен. Ще промуша опашката си между краката ти и ще те съборя за секунда.
— Наистина ли? — попита Брайън, явно впечатлен. — Забележително великодушие е от твоя страна да ми го кажеш! Ще запомня това. Но не утежняваш ли прекалено положението на следващия, с когото ще се бия, ако това не си ти?
— Ами, ще ти кажа — избоботи Смргол, прочиствайки гърлото си. — Извини ме… От известно време си мисля, че навярно вие, джорджите и ние, драконите можем да спрем да се бием и да заживеем заедно. Наистина си приличаме в много отношения…
— Ако не възразяваш, Смргол — отряза го Каролинус, — не разполагаме с излишно време, за да си бъбрим. Ще стане пладне след…
Бе прекъснат на свой ред от вика на Даниел. Останалите се обърнаха и я видяха да тича по пътя. Куцукайки бавно на три крака, се появи силуетът на Ара.