Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 136

— Вече е платено — отговори Каролинус. — Първият, който повика магията, влиза в дълг. Обратната магия само изравнява баланса. Но не е така и с това…

Той вдигна тоягата и я поклати пред очите на Джим.

— Трябваше да измина дълъг път, за да се сдобия с него — обясни Каролинус, — и да направя кредит за цял живот в Ревизионния отдел, за да осъществя това пътешествие. Ако сега изгубим, ще бъда унищожен като магьосник. Но ако изгубим, така или иначе всички ще бъдем унищожени.

— Разбирам — мрачно каза Джим. Помисли малко. — Какво точно е това, което живее в Прокълнатата кула?

— Какво живее там точно сега знам не повече от тебе. Това, което е в кулата, не е нито живо, нито мъртво, то просто съществува на това място и е форма на самото Зло. Няма какво да се направи, за да се отървем — ние или който и да е друг, от него. Не можеш да унищожиш Злото, както и създанията на Злото не могат да унищожат Доброто. Всичко, което си в състояние да сториш, е да задържиш за малко едното или другото, ако имаш достатъчно сили, и да го направиш неефективно в дадената ситуация.

— Тогава какво бихме могли да сторим срещу Тъмните сили…?

— Нищо… както току-що казах. Но можем да унищожим създанията, инструментите, с които Злото понастоящем осъществява волята си. Неговите създания също ще се опитат да ни унищожат за целите на Злото.

Джим усети как в гърлото му засяда ледена буца. Преглътна.

— Трябва да имаш някаква представа — каза той, — какви създания са тези, които ще се опитат да ни унищожат?

— Вече знам някои от тях — отговори Каролинус. — Сър Ху и хората му например. Също и мраколаците. Като добавка…

Думите му секнаха и той се спря рязко като изключен автомат. Джим също спря, втренчил се в кулата. През прозорците, точно под порутените бойници полетяха десетки същества с големи криле и масивни глави, спуснаха се със писъци и се залюляха във въздуха до върха на кулата.

За миг се извиха около нея като рояк от гигантски мухи. После едно от тях се спусна стремително към придружителите…

И падна отвесно надолу като труп, хвърлен от върха на скала, с пронизано от тънка стрела тяло. Строполи се тежко на пътя в краката на Джим, женското му лице бе застинало в мълчалив, безумен писък.

Джим се обърна и видя, че зад него стоеше Дафид, заредил нова стрела в лъка си. Писъците бяха секнали изведнъж. Вдигна очи и забеляза, че тъмният рояк около кулата вече бе изчезнал.

— Наистина няма да е трудно, ако всички са толкова големи и бързи — каза Дафид, като отиде да вземе стрелата си от убитата харпия. — И дете не би пропуснало от това разстояние!

— Не се заблуждавай, мастер стрелец — рече Каролинус през рамо, след като отново тръгна напред. — Въобще няма да е толкова лесно с останалите…

Докато говореше, се бе обърнал отново на запад и още веднъж млъкна, спирайки рязко. Втренчи погледа си надолу, където очевидно лежеше нещо скрито. Старческото му лице хлътна и помръкна. Джим пристъпи напред, за да види каква бе причината за реакцията на магьосника.

Разтърсен от пристъп на гадене, той извърна глава точно когато останалите погледнаха. На тревата пред тях лежеше нещо, което някога трябва да е било човек в броня.