Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 131

— Все още сме в силовото поле на Прокълнатата кула — каза магьосникът. — Стойте около жезъла в кръг от десет крачки, ако искате да сте сигурни в собствената си безопасност.

Загръщайки робата си, седна с кръстосани крака пред огъня.

— Лягай, сър рицарю — нареди той — и ти също, омагьосани ми приятелю. Когато слънцето отново се покаже, ще видите, че ви е била нужна цялата почивка, която сте могли да си дадете.

Брайън се подчини с готовност, но Джим с нежелание легна на земята до огъня.

— Ами Анджи? — попита той. — Не сме виждали никаква следа от Брай. Мислиш ли…?

— Твоето момиче е в кулата — прекъсна го Каролинус.

— Там, вътре?

— Сядай! Тя е в пълна безопасност и удобство, уверявам те — каза раздразнено Каролинус. — Силите в сегашната борба не са насочени към нея — поне засега.

Той потрепери, бръкна в робата си и извади плоска бутилка и малка чашка от матово стъкло. Наля в нея някаква бяла течност от бутилката и я изсърба.

— Какво е това, по дяволите? — втренчи се Брайън.

— Откъде знаеш? — попита Джим магьосника. — Как можеш да кажеш?…

— В името на Силите! — отсече Каролинус. — Аз съм магистър на магиите. Откъде знам? От сигурен източник!

— Извинявай — намеси се Брайън, облещил сините си очи, — това, което пиеш, мляко ли е, магьоснико?

— Малка хубава магия, сър рицарю, срещу язвения дявол, който ме измъчва напоследък.

— Кажи ми откъде! — настоя отново Джим.

— Мисля, че има опасност това да ти причини разстройство — рече начумерено Брайън. — Децата днес…

— Няма да ти кажа! — избухна Каролинус. — Нима прекарах шестдесет години, докато заслужа титлата си, само за да ми искат сметка на всяка крачка за методите, които използвам? Ако кажа, че Сатурн е в асцедент, значи Сатурн е в асцедент. И ако кажа, че девицата е в пълна безопасност и удобство, значи тя е в пълна безопасност и удобство. В името на Силите!

Възмутено изпухтя на себе си.

— Чуй ме, млади приятелю — продължи той към Джим, като пресуши чашата и я скри заедно с бутилчицата обратно в робата си. — Може и да имаш някакви кухненски познания по Научно магическо изкуство, но не позволявай това да ти дава илюзията, че разбираш нещо. Ти си тук с цел, която ще те изпрати в действие утре след изгрева… както и рицарят.

— И аз ли, магьоснико? — информира се Брайън.

— Нима смяташ, че случайно си попаднал на нашия общ приятел тук? — попита Каролинус. — Вие, миряните, винаги си мислите, че Случайността е хаотично действащ фактор. Глупости! Ходът на Случайността следва най-строгите правила на Вселената. Случайността неизменно се установява в точката на най-силно взаимодействие между Главните оператори като История и Природа… специално История и Природа, мога да кажа, тъй като всеки глупак знае, че особеното им съперничество ежечасно предизвиква промени в закономерностите. В противен случай Вселената щеше да стане толкова систематична, че всички бихме умрели от чиста скука. Слушай тогава…

Посочи с дългия си кокалест показалец към Джим.

— Природата е винаги в действие, за да създава равновесие между факторите, което процесите на Историята непрестанно и продължително нарушават. Пречката е в това, че новото равновесие винаги може да бъде създадено в повече от една точка и в условията, определящи точно коя е точката, Случайността като компенсиращ елемент ще натежи при балансирането. Тази истина е основата, върху която са изградени всички магии като предмет на Изкуството и Науката. Сега разбираш ли нашата ситуация?