Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 127

— Сега — каза вълкът.

— Сега, какво? Какво иде? — попита Брайън.

— Моето месо — изръмжа Ара. — Отдръпнете се!

Скованите му крака пристъпиха няколко крачки напред и спряха, опашката му висеше ниско, леко извита в дъга, главата му бе приведена, челюстите му — полуотворени. Чакаше. Очите му горяха с червени пламъци.

Сега носът на Джим усети това, което Ара вече бе подушил. Миризмата му се стори странно позната — осъзна че това е същата миризма, която бе чувствал, докато мраколаците ги съпровождаха. Само че бе станала по-силна и много по-противна.

Ушите му доловиха шум — по пътя се приближаваше някакво тежко тяло. Беше на звяр, който минаваше направо през храстите, без да ги заобикаля.

Брайън изтегли сабята си. Ара не обърна глава, но ушите му се присвиха при звъна от плъзгането на метала.

— Моето месо, казах — повтори той. — Стойте назад! Ще тръгнете, когато ви извикам.

Всеки мускул от тялото на Джим бе опънат, очите започнаха да го болят от усилието да различи в мрака това, което идваше. После, изведнъж го видя как се движи към тях — голямо четирикрако същество. Гъстата козина на тялото му все още блестеше, прилепнала от водата, от която току-що бе излязло. Не правеше усилие да се крие, приближаваше се, докато се появи в цялата си големина. Бе почти три пъти по-дълго от Ара. Изправи се на задните си крака и от гърлото му прозвуча неестествен сподавен смях — подобен на крясъците на мраколаците, които тримата неканени гости бяха чули преди това, но по-нисък.

— Апостолите да ни пазят! — прошепна Брайън. — Това мраколак ли е?…

Беше мраколак, но много по-голям от дребните същества, които вече три пъти бяха събуждали атавистичен страх в Джим. Този бе едър поне колкото възрастна гризли. Сравнен с него, Ара, излязъл напред, за да го предизвика, сякаш се бе смалил от размерите на пони до размерите на дребно куче.

Но не изглеждаше, че вълкът смята да се отказва. Гърлото му издаде равномерен тих звук от монотонно и продължително ръмжене. Дълго време чудовищният мраколак се поклащаше леко на задните си крака и се смееше сподавено с басов крясък. После се придвижи напред, изправи се… и изведнъж битката започна.

Настана суматоха, в която всичко се разви толкова светкавично, че не можеше да бъде наблюдавано подробно от човешко или драконско око. Въпреки размерите си големият мраколак движеше тялото и крайниците си със светкавична скорост. Но Ара бе по-пъргав. Хвърляше се напред, назад, отстрани, отгоре и отдолу върху високата черна фигура, толкова бързо и често, че очите на Джим се отказаха да следят действията му.

Също толкова неочаквано, колкото бяха налетели един върху друг, те се разделиха. Ара се дръпна назад с приведена глава, като ръмжеше с равен глас, а огромният мраколак задъхано се поклащаше на масивните си задни крака, черната му козина бе белязана тук-там с червени линии.

Вълкът спря да ръмжи, въпреки че и за миг не престана напрегнато да наблюдава противника си.