Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 123

— Колко мислиш, че е часът? — попита той рицаря.

— Малко преди първия час, бих казал — отвърна Брайън. — Защо?

— Първия час…? Джим замълча, докато си спомни, че това означава пладне. — Виж как се стъмва!

Брайън също вдигна очи нагоре, а после погледна отново към Джим. Въпреки че слънцето плуваше във все още безоблачното небе, на запад въздухът сякаш чернееше, замъглявайки синевата и пейзажа. Брайън се взря рязко напред.

— Здрасти! — каза той. — Вижте нататък.

Брайън посочи. Джим се загледа. На пътя имаше само отделни дървета или храсталаци, обрасли с висока мочурлива трева. Някъде напред — бе невъзможно да се определи на око точното разстояние, тревата лежеше смачкана и очертаваше линия, пресичаща пътя и излизаща от двете му страни в тресавището. Отвъд тази линия всичко изглеждаше ледено сиво, както под студено зимно небе.

— Движи се насам — каза Ара. Движеше се.

На Джим му трябваха една-две секунди, за да я различи, но забелязвайки как тревата поляга и отново се изправя, откри, че линията, каквото и да представляваше, пълзеше бавно напред. Сякаш някаква плътна невидима течност, постепенно и обилно наводняваше всичко около Главния път, като заливаше блатата и островчетата в тресавището. Усети как по гръбнака му бавно пролазва ледена тръпка.

Инстинктивно той и рицарят застанаха неподвижно, а като ги видя, Ара също се спря. Седна и им се озъби.

— Вижте горе, на запад — каза той.

Погледнаха. В Джим се породи моментна надежда, след като забеляза, че на стотина метра над пътя, към тях лети нещо, което той помисли за дракон. Но постепенно установи разлика. Не беше дракон, нито пък имаше размерите на дракон, въпреки, че бе прекалено голямо, за да е някаква рееща се птица. Изглеждаше един път и половина по-едро от орел с разперени криле, а очертанията на главата му — масивни и някак странни, му придаваха хищнически вид. Джим се взря напрегнато в небето, но необичайно мътният въздух попречи на усилията му да различи формите на летящото същество.

Планирайки, идеше право към тях. Докато се приближаваше, чертите на странната му огромна глава ставаха по-ясни. Скоро Джим я различи добре и зрението му се замъгли, отказвайки да види това, което мозъкът му бе възприел. Беше огромна птица, цялата сивокафява, с изключение на главата…

Имаше глава на жена, бледото й лице се взираше надолу към Брайън и Джим, разтворените й устни разкриваха остри бели зъби.

— Харпия! — извика до него Брайън, докато бавно си поемаше дъх.

Приближаваше.

Сигурно, помисли си Джим, щеше да се отклони в последния момент, но тя продължаваше да пикира право към двамата. Сега разбра защо се страхуваше да погледне в това бяло лице. То не беше само човешко и женско. Нещо по-ужасно, бе напълно обезумяло. Ледените черти на лудостта се носеха над перата на огромното крилато същество, спускащо се стремително към тях…