Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 121

— Ваша?… О, да сър, да. Аз съм на Ваша страна.

— Така и си помислих. Забелязах, че имаш вид на боец в момента, в който те видях — жилав, мускулест, страхотно… не като повечето от тукашните блатни дракони, които съм срещал.

— О, да, Ваше Рицарство. Жилав…

Секо, който бе полуразперил крилете си, сякаш опитвайки се отново да си тръгне, млъкна и замръзна неподвижно с втренчен в рицаря поглед. Брайън обаче отново се бе обърнал към Джим.

— Другите ще са тук след минута… започна той.

— Грешка — чу се рязък глас. — Тук бях преди теб. Но се заех да проследя враговете ни. Влязоха в едно блато до пътя. Можех и там да ги проследя, обаче реших да се върна, за да видя как е Горбаш. Добре ли си Горбаш?

— Чудесно, Ара — отвърна Джим, защото докато разговаряха, на полянката бе пристигнал вълкът.

Ара погледна Секо и злобно се усмихна.

— „Мускулест“ и „страхотен“, а? — каза той.

— Всичко това няма значение сега, сър вълк — заяви Брайън. — Важното е, че всички сме отново заедно и за следващата стъпка имаме нужда от малък план. Веднага щом… А, ето ги и тях.

Дафид, Джилс и Даниел, последвани от останалите разбойници всъщност бяха пристигнали на полянката едновременно с появяването на Ара. Разбойниците вече обикаляха между мъртвите тела на арбалетистите и си прибираха стрелите. Дафид спря в средата на полянката и се огледа.

— Стрелата ми е отнесена, сигурно е бил той — обърна се стрелецът към Джим. — Раних ли го?

— Значи твоята стрела уцели Ху де Боис? Трябваше да се досетя — отвърна Джим. — Тя премина през бронята, но не и по-навътре.

— Беше сляп изстрел — рече Дафид, — с падащ полет, защото между нас имаше дървета. Все пак не ме радва да чуя, че острието ми го е достигнало, без да го нарани. — Спокойно! — каза Даниел — Свети Себастиан, не можеше да направиш повече при такъв изстрел и от това разстояние. Защо продължаваш да се преструваш, че е по силите ти да сториш невъзможното?

— Изобщо не се преструвам. Що се отнася до „невъзможното“, няма нищо невъзможно, а само неща, които още не сме се научили да вършим.

— Мисля, че сега това няма значение — прекъсна ги Брайън. — Отново сме заедно със сър Джеймс и трябва да вземем решение. Сър Ху и неговите арбалетисти ни се измъкнаха и се спасиха в едно блато. Дали да ги проследим и да изпратим отряд, който ще им попречи да се върнат, или да ги оставим и да продължим към кулата? Лично аз нямам желание да позволявам на врага свободно да ме следва зад гърба ми.

— Те не са в блатото — намеси се гръмко и неочаквано Секо. — Досега вече са се върнали на пътя.

Всички се обърнаха, за да погледнат блатния дракон. Секо се смути и понечи да се свие, стреснат от голямото внимание, но завърши думите си, като изправи гръбнак и ги погледна смело.

— Какво значи това? — попита Джилс.

— Ху де Боис и хората му се подчиняват на заповедите на Тъмните сили в кулата — рече Джим. — Секо казва, че те са обяснили на Ху как да премине безопасно през блатото и да излезе отново на пътя. Това означава, че вече са на твърда замя, някъде между нас и сушата.