Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 124

Внезапно ги връхлетя, прицелено в гърлото на Джим. Сякаш всичко стана за миг.

Малко преди харпията да го достигне, във въздуха се устреми тъмен силует и се стрелна към нея. Дълги челюсти изщракаха в празното пространство, където преди части от секундата се бе намирало бялото лице, харпията изпищя грозно и сви встрани към Брайън, като почти събори рицаря от гърба на Бланчард, след което дългите й криле удариха във въздуха и я отнесоха нагоре в безопасност.

На земята Ара тихичко си ръмжеше. Брайън отново нагласи тялото си на седлото. След неуспешната атака харпията се отдалечаваше, летейки обратно към кулата.

— Имаш късмет, че вълкът я отклони — с ужас промълви Брайън. — Ухапването й е отровно. Признавам, това дяволско лице ме омагьоса и смрази.

— Нека опита отново — зловещо каза Ара. — Не пропускам два пъти.

Прекъсна ги глас вляво, който изскимтя откъм спокойната вода в тресавището.

— Не, не, Ваши Милости! Върнете се Безполезно е. Там Ви чака Смъртта.

Обърнаха глави.

— Ей, дявол да го вземе! — възкликна Брайън. — Това е оня твой дракон.

— Не — възрази Ара, подушвайки с нос въздуха. — Миризмата е различна.

На около десет метра встрани от пътя един блатен дракон, който толкова приличаше на Секо, че можеше да му е близнак, бе кацнал несигурно върху малка туфа, образувана от полузалята почва, обрасла с мочурлива трева.

— О, моля ви! — извика той, като разпери криле и ги размаха, за да запази равновесие върху туфата. — Няма да сте в състояние да сторите нищо добро и ние всички ще страдаме от това. Сега Те са будни и вие само ще Ги ядосате, ако отидете в кулата.

— Те? — извика Джим. — Искаш да кажеш Тъмните сили?

— Те… Те! — проплака отчаяно блатният дракон. — Те, които построиха Прокълнатата кула и я обитават, които изпратиха проклятието върху нас преди петстотин години. Не чувствате ли, Те ви чакат. Не ги ли подушвате? Те, които никога не умират. Те, които мразят всички нас. Те, които донесоха всички злини…

— Ела тук — нареди Джим. — Ела тук на пътя. Искам да говоря с теб.

— Не… не! — изплака блатният дракон.

Хвърли ужасен поглед към линията, която се приближаваше през тревата и водата.

— Трябва да отлетя… да се махна! — Той плясна с криле и бавно се издигна във въздуха. — Сега са свободни отново и ние всички сме загубени… загубени!…

От ледената сивота отвъд движещата се линия сякаш духна вятър, който застигна блатния дракон и го завъртя в небето. Той продължи да лети с усилие обратно към сушата и викаше с тънък, отчаян глас:

— Загубени… загубени… загубени…!

— Ето сега — рече Брайън. — Какво ти казвах за блатните дракони? Как може един джентълмен да спечели почести или уважение като убие животно, като това…

В средата на изречението думите замряха в устата му. През време на разговора им с блатния дракон линията се бе появила пред тях и докато Брайън обясняваше, тя премина под краката им. Последвалите я студени зимни цветове ги обгърнаха, рицарят и Джим се спогледаха, посърналите им лица бяха станали пепеляви.

— In manus tuas, Domine — прошепна тихо рицарят и се прекръсти.