Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 120

— Да ги настигнат? — намръщи се Джим.

— Да, Ваше Достойнство — изведнъж очите на Секо станаха много по-проницателни, отколкото Джим ги бе виждал досега. — Рицарят щеше да остане назад, за да заложи капан за другия джордж — Вашият приятел. А това е нещо, което не трябваше да прави — Тъмните сили го бяха изпратили да хване само Вас и веднага да се върне. Но той наистина ужасно ненавижда приятеля Ви, нали знаете, оня, който се скита и преследва нас, блатните дракони непрекъснато. И така, рицарят щеше да залови приятеля Ви независимо от желанието на Тъмните сили…

Секо спря да трепери.

— Ето какво е ужасното в тях, в тези джорджи — продължи той. — Никой не може да ги накара да направят каквото са им казали, дори и Тъмните сили. Не ги е грижа за нищо, стига да могат да препускат в твърдите си черупки и да забиват острите си рогове в бедните блатни дракони като мен или в когото си искат. Представяте ли си някой друг да върви така и да върши каквото му щукне, след като Тъмните сили са му дали заповеди!

— Чудя се, къде все пак изчезнаха всички, след като избягаха оттук? — замисли се Джим.

— Рицарят и онези арбалетисти? — Секо кимна с глава към сушата, където започваше Големия път. — Има едно блато вляво, в което веднага бихте се удавили, ако не можехте да летите, Ваше Височество. Но Тъмните сили показаха на рицаря път през него. Той и хората му са отишли натам и ще заобиколят в кръг, за да излезнат отново на Големия път, зад приятелите Ви, които преди малко отправиха тези стрели. Знам, защото рицарят каза на хората си, че този е начинът да изненадат и заловят Вашите приятели, след като Ви откарат в кулата.

— Това означава, че са ни пресекли пътя откъм сушата… — започна Джим и осъзна, че от няколко секунди чува шум от копитата на приближаващи коне. В следващия момент Брайън се появи на полянката.

— Джеймс! — извика радостно рицарят. — Ето те и теб! Чувствах се като мошеник заради това, че с приказките си се опитвах да те въвлека в нападението на Малънконтри. След като изчезна вчера, се замислих и се сетих, че вероятно въздействието ни е било в разрез с дълга ти и си решил все пак да тръгнеш сам. Казах това на Джилс, Дафид и Даниел и да ослепея, ако и те не си мислеха същото. Първо вълкът, после и ти си отидохте. Лоши предзнаменования за една дружина, нали? Така, че вече бяхме тръгнали към тресавището, когато снощи вълкът се присъедини към нас… Здравей! Това някой от тукашните дракони ли е?

— Секо, Ваше Могъщество! — бързо изскимтя блатният дракон. — Просто Секо, това е. Познавам Ви добре, Ваше Джорджество и съм ви се възхищавал отдалеч много пъти. Такъв устрем, такава смелост…

— Наистина?

— Такава любезност, такова добродушие, такава…

— О, ни най-малко, всъщност…

— Рекох си, че рицар като Вас никога не би наранил един беден блатен дракон като мен.

— Е, разбира се — каза Брайън, — знаеш, че бих го направил. Ако те бях хванал, щях да отсека главата ти както на всеки друг дракон. Но от това, че си тук с Джеймс разбирам, че сега си на наша страна.