Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 118

Вкопчи се здраво в надеждата, която нарасна от последната му мисъл. Преговорите бяха една от възможностите, а от друга страна, ако Секо бе открил нещо полезно, щеше да е глупак да не се възползва. Освен това, въпреки че Джим твърдо отхвърляше мисълта за влияние на емоциите върху евентуалните му решения, нотките на отчаяние в гласа на Секо и безнадеждният му зов за помощ го трогнаха.

Решен, Джим се наклони в завой, размаха криле, за да се издигне и започна да се спуска назад.

Секо стоеше на същото място, без да е променил позата си. Изстреля градушка от радостни викове, когато видя, че Джим отново се приближава.

— О, благодаря, Ваше Височество. Благодаря, благодаря… — бръщолевеше той, докато Джим се спускаше на тревата до него.

— Нямат значение благодарностите! — отсече Джим. — Какво имаш да ми кажеш…

Той млъкна, току що разбрал защо Секо бе заел неестествената поза на разпънат орел.

Ловко прикрити в тревата, от земята стърчаха колчета, към които пръстите и краищата на крилете на Секо бяха стегнати здраво с кожени ремъци.

— Стой, дракон! — извика глас.

Джим вдигна очи. От прикритието на дърветата вдясно излезе бронирана лъскава фигура; за последен път я бе видял да се приближава към него върху кон, с копие в ръка.

От всички страни рамо до рамо запристъпваха арбалетисти и го заградиха в плътен обръч със заредени и насочени оръжия и със стрели, прицелени в гърдите му.

Секо изскимтя.

— Простете ми Ваше Величие! — извика той. — Простете ми! Нищо не можех да сторя. Аз съм просто блатен дракон и ме хванаха. Тъмните сили ме принудиха да Ви повикам с това име, за да дойдете и да могат да ви заловят. Обещаха да ме пуснат, ако успея да Ви накарам да дойдете. Аз съм просто блатен дракон и никой не го е грижа за мен. Трябваше да се погрижа за себе си. Трябваше, не разбирате ли? Трябваше…!

ГЛАВА 20

Бронираната фигура тръгна дръзко напред, докато се изправи на не повече от метър от челюстите на Джим. Вдигна забралото и показа четвъртитото си самодоволно, свирепо лице с голям нос и светли, студени, сиви очи.

— Аз съм Сър Ху де Боис де Малънконтри, дракон — каза той.

— Познавам те — отвърна Джим.

— По дяволите, ако виждам защо ще си по-различен от който и да е друг дракон. — рече сър Ху. Но кой ще ти спори, ако това Ги прави щастливи. Вържете го, момчета. Прекалено е тежък за конете, но ще направим шейна, за да го затътрим с нея до кулата.

— Моля ви, сър рицарю, Ваша Светлост, ще ме развържете ли сега? — изплака Секо. — Хванахте го. Прережете тези стегнати ремъци и ме пуснете…

Сър Ху погледна към Секо и се изсмя. После се обърна и огледа Джим.

— Сър рицарю! Сър рицарю! — цялото тяло на Секо трепереше. — Вие обещахте! Обещахте, че ще ме освободите, ако го накарам да дойде. Няма да отстъпите от рицарската си дума, нали Ваше Кралско Височество?

Сър Ху погледна отново блатния дракон и избухна в гръмогласен смях.