Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 116

— Добро момче!

— Ъ-ъ… да — отвърна Джим. — И това, което ми хрумна, е следното. Вероятно трябва да отлетя към Прокълнатата кула колкото се може по-скоро. Ако Каролинус е прав, че сър Ху и хората му са тръгнали натам, тогава Тъмните сили вероятно събират цялата си енергия. Кой знае с какво ще ни излязат? С хиляди мраколаци… или с друго! Междувременно защо не се промъкнеш тайно пеша до драконските пещери, така че никой да не узнае плана ти, за да събереш останалите дракони…

Смргол несъзнателно се прокашля.

— Момчето ми — каза той, — исках да ти кажа нещо във връзка с това. Всъщност… е, другите няма да дойдат.

— Няма да дойдат?

— Гласуваха против. Направих каквото бе по силите ми, но…

Гласът на Смргол заглъхна

Джим не настоя. Можеше да си представи защо останалите дракони са гласували против, ако Смргол се е опитвал да ги убеди, след като е получил удара. Един възрастен сакат водач не би могъл да събере последователи и да им внуши желание за битки. Освен това Джим вече бе събрал достатъчно информация за драконите от тялото и ума на Горбаш и от познанството си със Смргол и другите дракони, за да знае, че по същество те са консервативни.

„Мирувай и може би всичко ще утихне“ — беше основната им философия

— Е, така е дори по-добре — бързо отсъди Джим. — Това означава, че можеш да тръгнеш към тресавището, докато аз летя натам и да служиш като свръзка на всеки един от нас, когото срещнеш на земята.

— Свръзка? — запита подозрително Смргол. — Не си ли взел тази дума от Каролинус или от оня рицар?

— Не… Е, може би. Във всеки случай тя означава…

— Знам какво означава — тъжно каза Смргол. — Просто думата е прекалено джорджовска, за да я употребяваш, момчето ми. Брей, брей, наистина ли имаш нужда от това, да тръгна пеш към тресавището?

— Мисля че е разумно — отговори Джим. — Това ми дава възможност да полетя направо към кулата, като те оставя да се погрижиш за… е, за всичко останало.

— Вярно е. — За момент Смргол хвърли поглед върху лявата си страна. — Може би трябва да направя точно така…

— Да — рече Джим. — Добре тогава. Веднага излитам.

— Късмет, Горбаш!

— Късмет и на теб, вуйчо!

Очите на Смргол светнаха щастливо при последната дума.

— Да-а, да-а. племеннико… не стой така там. Каза, че тръгваш. Хайде!

— Прав си — отвърна Джим. И отскочи във въздуха.

* * *

В този ден, за разлика от предишния, ранното утро бе напълно сухо и безоблачно. Силен вятър духаше към тресавището. На около двеста метра Джим разпъна криле за планиране и се понесе с въздушния поток като орел. Но след като бе летял само пет минути, вятърът необичайно смени посоката си на сто и осемдесет градуса и задуха от тресавището срещу него.

Опита, като се издигаше на различна височина, да намери пространство, където няма насрещен вятър, но изглежда той духаше навсякъде. Известно време упорито се бори с него, напредвайки съвсем бавно. Ако продължаваше така, щеше да е по-добре да бе тръгнал към тресавището по земята, заедно със Смргол. Всъщност, ако не настъпеше подобрение…

Вятърът спря рязко. Изведнъж настана пълно затишие. Това завари Джим неподготвен и той загуби около сто и петдесет метра от височината си, докато се нагоди към новите условия и започне да търси термален поток.