Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 20

Добре де, мислеше си Блейс, с кое от това, което знам, бих могъл да бъда полезен на Хенри и какво би имало някаква стойност тук?

— Е, аз мога да чета и пиша, разбира се — започна предпазливо той с най-очевидното. — Учил съм аритметика, а също алгебра и геометрия. Донякъде съм наясно и с приложната математика, например с основните положения в геодезията, мога също да определям височината на дърво, чрез дължината на сянката му и така нататък. Знам също една формула, с която да изчисля колко дървен материал ще ви е необходим, ако вие чичо, решите да си построите къща, но не от талпи, а от дъски. Поназнайвам едно-друго и от химията, а също и от механиката…

— Какво по-точно имаш предвид под механика? — прекъсна го Хенри.

Блейс съзря шанса си, и моментално излъга.

— Работих известно време в работилница.

— В работилница ли? — пак попита Хенри.

— Там ме учеха да сглобявам и разглобявам мотори и разни други неща — обясни Блейс.

— Я виж ти? — каза Хенри, и Блейс за първи път усети интерес в гласа му. — Добре, а какво друго си учил?

Блейс трескаво прехвърляше наум предметите, с които би могъл да впечатли Хенри. Надали чичо му би проявил интерес към музика, литература или история на Старата Земя.

— Мога да оказвам първа помощ, учил съм малко медицина — продължи Блейс, — но аритметика наистина знам добре — мога да събирам числа без грешка, а и счетоводството го умея.

— Така ли? — Хенри помисли малко и продължи: — Тук не разполагаме със склад, но все пак записваме това-онова. Аз се занимавам с това, но нямам нищо против да ми помогнеш и това ще стане едно от задълженията ти, Блейс.

Надеждите на Блейс помръкнаха тутакси при споменаването на думата „задължения“.

— Е, добре, нека го обмисля, и после ще поговорим. А междувременно можеш да ми разкажеш какво още знаеш?

Блейс разбра, че засега е по-добре да не се разпростира много-много по този въпрос.

— Знаете ли, чичо — отново излъга той, — в момента не се сещам за нищо друго. Ако си спомня нещо, веднага ще ви кажа.

Изведнъж Блейс се замисли, ами ако Хенри реши да го изпрати на училище? Тази мисъл силно го разстрои — посещаването на някакво си местно училище изобщо не влизаше в плановете му. Със сигурност знаеше повече, отколкото местните деца. А дори и да не беше така, той щеше да мине целия материал за няколко седмици. Освен това, трябваше да се приспособява и нагажда към съучениците си…

— Добре тогава. — Хенри се надигна от масата. — Джошуа и Уил да се захващат с вечерните си задължения, а ти, Блейс, ще дойдеш с мен.

След като излязоха от къщата, Хенри го поведе към една от пристройките. Влизайки вътре, чичо му грижливо затвори вратата, сякаш в бараката имаше съкровище. Помещението беше просторно, но зле осветено, и въпреки това Блейс се досети, че това е нещо като работилница. На пода имаше полуразглобен двигател с вътрешно горене — Блейс си припомни картинките в една книга по история. Този двигател беше създаден специално за Новите светове, и можеше да работи с всякакво гориво. Дори, ако стриеха на прах едно дърво, или дори обикновена трева, и заредяха двигателя, той пак щеше да работи.