Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 21

— Е, можеш ли да познаеш какво е това? — попита Хенри.

— Съществуват най-различни модели двигатели. За да съм сигурен, трябва да видя чертеж или схема.

— Ето. — Хенри издърпа от рафта руло чертежи, скицирани върху пластмасови листове с размери два на три фута. Той ги разви върху пейката и придърпа фенера по-близо. — Е, познат ли ти е този модел?

Блейс се задълбочи в чертежите. Беше виждал такива само в учебника по механика, а тези съвсем не приличаха на тях, а и значително се различаваха от чертежите, с които Блейс се бе сблъсквал досега.

— Да, струва ми се — отговори той. — Само че ви липсва това-онова, за да проработи. Главата на блока я няма, а липсват и болтчетата, с които трябва да се затегне към уплътнителната гарнитура. А къде е самата гарнитура? — Блейс заоглежда частите, наредени по пейката.

— Нямам гарнитура — поклати глава Хенри. — Трудно се намират, също като болтовете и главите. Възможно е, но струват много пари, особено гарнитурите. Надявам се до края на годината все пак да купя една.

— Да-а, значи една гарнитура и още някоя друга част — си приказваше като че ли сам на себе си Блейс, — и тогава ще може да се сглоби и ще заработи. — Той се обърна и погледна Хенри. — Да ви помогна ли да го сглобите, чичо?

— Да — отговори Хенри. — Мисля, че ще приема помощта ти. Но дотогава има още много време.

Когато се върнаха в къщата, масата беше вдигната, а Уил старателно миеше чиниите.

— Блейс, помогни на братовчед си Уил с подсушаването на съдовете — заповяда чичо му, — а после си лягайте и двамата.

Хенри излезе от стаята, най-вероятно също отиде да си легне, а Блейс се запъти към Уил, който му връчи една кърпа и една от измитите чинии.

— Джош ще дойде след малко — каза той, — сега е зает с животните.

— Имаш предвид козите, които бяха във впряга ли? — уточни Блейс.

— О, да — отговори Уил, — но те са специално обучени. Останалите ги отглеждаме най-вече заради млякото и кашкавала, и разбира се, колим по някоя от време на време.

Момчетата приключиха с подсушаването. Блейс изми умивалника, изтри го до сухо и го закачи на пирона. После двамата с Уил дружно изнесоха навън тежкото ведро с мръсната вода.

— Свиквай с мисълта за всичко това — каза Уил, — защото ще се наложи да го вършиш и сам. След като ще живееш тук, татко сигурно ще ме вземе да му помагам.

Той показа на Блейс къде е тоалетната, а после тръгнаха към спалнята. На леглото до стената, която разделяше тяхната спалня от тази на Хенри, все още си стоеше дюшека, но върху него вече имаше спретната купчинка спално бельо — чаршаф, възглавници и няколко одеяла.

— Джошуа ей сега ще дойде и ще ти покаже как да си оправиш леглото. — Уил се покатери на кревата си и започна да се съблича. След като прибра дрехите си в специална мрежа, закачена над леглото му, той отново скочи долу, коленичи до леглото на Джошуа и започна да се моли.

Блейс стоеше нерешително и се чудеше дали да не пробва и сам да си оправи кревата. Всичко, с което се сблъскваше в живота си беше предизвикателство, а и живо го интересуваше — любопитен му бе дори начина, по който камериерката в хотела си вършеше работата. На Блейс му се струваше, че ще може да се справи и без Джошуа.