Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 18

Тъкмо се беше хванал за лъжицата, когато забеляза, че всички седят, събрали ръце за молитва, и очакващо гледат Хенри. Когато на всеки беше сервирано и Уил също седна, чичо му рече:

— Благодаря ти, Уил.

— Господи, благодарим ти за храната, която ни даваш. За всичко, което получаваме… — чистия, висок глас на Уил бе изпълнил стаята. Момченцето продължи да казва молитвата с изключително сериозен вид, съзнавайки значението й, като влагаше цялата сила на вярата си във всяка произнесена от него дума.

Гледайки го, на Блейс му се струваше, че в момента Уил не само благодари на Бога, в който вярваше, а като че ли води разговор с нещо невидимо и всемогъщо. То сякаш витаеше около тях, тук, в стаята и внимателно следеше всяка дума, казана от малкия, сякаш претегляше тяхната искреност и вяра.

Всичко това направи силно впечатление на Блейс. Като тъмен и могъщ поток бликаше вярата им, те наистина дълбоко и безрезервно се уповаваха на религията си!

Най-накрая Уил свърши с молитвата, но никое от момчетата дори не шукна, докато Хенри не посегна към лъжицата си.

— Сега ще ядем — каза той. — Джошуа, подай хляба и кашкавала на братовчед си.

Чак сега Блейс забеляза, че на масата имаше още две чинии: в едната имаше дебело нарязани филии от тъмен, зле оформен хляб, а във втората — кубчета блед кашкавал. Той пое чиниите от Джошуа.

— Благодаря ти, Джошуа.

— Тук е прието да се казва „Благодаря на Бога“ — отбеляза веднага Хенри. — Запомни това, Блейс.

— Да, чичо — кимна Блейс. — Благодаря на Бога за храната.

След което той си взе хляб, две парченца кашкавал и върна блюдата на Джошуа, който тутакси ги предаде на Хенри, без да си сложи нищо. Блейс с учудване забеляза слабата, едва доловима усмивка, отправена към по-големия син, която се появи върху лицето на бащата.

— Блейс днес е наш гост, Джошуа — каза Хенри, — и тъй като ти си по-големия, аз те помолих да поднесеш първо на него. Но много ми е драго, че после си помислил първо за мен, а не за себе си.

И след като си сипа, каквото искаше, той подаде чрез Джошуа чиниите на Уил, и едва сега те двамата си позволиха да си сипят от това, което бе останало.

Блейс с всички сили се стараеше да направи добро впечатление на останалите, а най-вече — на Хенри, макар че той не приличаше на човек, който би се поддал лесно на нечие влияние. Момчето се надяваше да успее със същата тактика, с която неведнъж бе манипулирал познатите на майка си. Отначало ги очароваше с любезно и учтиво внимание, а после използваше слабостите им, за да ги разиграва.

За щастие, в момента Блейс разполагаше с достатъчно време да обмисли стратегията си — устите на всички бяха пълни и те мълчаливо дъвчеха месо, хляб и кашкавал. На масата пред всеки от присъстващите, встрани от приборите, имаше и възголеми чаши с някаква тъмна течност. Блейс я опита и реши, че вероятно това е настойка от някакво местно растение, което тук заместваше кафето. Напитката беше горчива и неприятна на вкус, но той отпи няколко глътки, не само защото твърдо смяташе да им покаже, че тук всичко му харесва, но и защото беше много жаден. За разлика от кафето всичко останало на масата му се услади много, особено месото. Блейс реши, че сигурно е козе, но явно грешеше. По-късно разбра, че е било заешко — на Асоциация гъмжеше от зайци.