Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 22

Тъкмо тогава обаче той влезе, свали ризата си, но не я остави при другите до вратата, а я закачи на един пирон, забит на стената.

— Оправял ли си някога легло? — попита той Блейс.

— Да — отговори Блейс.

— Е, добре, гледай сега как го правя аз. — Гласът на Джошуа звучеше приятелски, и даже когато видя за пръв път братовчедите си, по-големия от синовете на Хенри се хареса повече на Блейс — беше необикновено разсъдлив за възрастта си. — Татко иска да се спазват следните правила: спалното бельо се пере в събота, а когато навън вали, го простираме в къщата, както сега. По принцип всеки се грижи за своето бельо, но понякога се налага да переш и нашето, и на татко. А сега гледай как става.

Джошуа първо покри дюшека с нещо като торба, а после постла отгоре чаршафа.

— Това е Божо ъгълче. — Джошуа акуратно подгъна висящия надолу край на чаршафа, и го подпъхна под дюшека така, че да се получи равнобедрен правоъгълен триъгълник. После постла горния чаршаф, сложи възглавницата и покри всичко с няколко дебели, явно ръчно тъкани одеяла, тъмносиви на цвят. Джошуа и тук не забрави да подгъне Божиите ъгълчета.

— До ден-два татко сигурно ще дойде да провери, оправяш ли си леглото както трябва — отбеляза накрая Джошуа, — но помни, че може да влезе и всеки момент, стига да реши. Така че най-добре е креватът ти винаги да е оправен.

Глава 5

Сутринта, като отвори очи, Блейс видя, че всички други отдавна са станали и се обличат. Дрехите им бяха по-хубави от вчерашните — може и да бяха най-хубавите им дрехи. Докато Блейс се опитваше да се разсъни напълно и да разбере какво става, Уил успя да се облече, да си оправи леглото и да излезе от стаята, а Джошуа, който изглеждаше почти като възрастен в черната си риза и панталони от плътен, но не особено скъп плат, вече приключваше с оправянето на леглото си.

— Какво става? Какво се е случило? — попита Блейс.

— Отиваме на църква — накратко го информира Джошуа.

— Ама аз нямам никакви черни дрехи — въздъхна Блейс. — Какво да облека? Предполагам, че и аз трябва да дойда с вас, нали?

Джошуа видимо се обърка, както стоеше изправен до кревата си, и погледна Блейс със странно изражение, което удивително добре се връзваше с дрехите му.

— Това вече не знам — отговори той, обърна се, донагласи одеялото върху леглото си, и излезе навън.

Джошуа да не знае? Блейс можеше единствено да гадае какво кара братовчед му да се държи така. Той набързо нахлузи най-тъмните дрехи, които успя да намери, и изскочи от къщата. Хенри и синовете му вече се качваха в запрегнатата с кози каруца. Блейс пристъпи по-наблизо и спря, надявайки се чичо му да го забележи. Но Хенри само го погледна за миг, а после заобиколи каруцата и се качи вътре. Поводите изплющяха, и колата излезе от двора. Блейс стоеше, загледан подире им. Оставиха го сам, без каквито и да било обяснения.