Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 198

Две от Кучетата бяха мъртви. Единият бе този, който дорсаеца прасна в гърлото, а другия — онзи, който бившия войник бе хвърлил под изстрелите. Още един се гърчеше и високо стенеше на терасата. От оставащите двама единият все още лежеше върху мъртвия дорсаец, а втория, изправен пред Блейс, пое цялата мощ на гнева му.

— Идиоти такива! — каза тихо, но яростно Блейс. — Нали ви казах да държите на мушка дорсаеца?

Мълчание.

— Добре — въздъхна Блейс, — вдигнете го. — И той посочи към ранения. После се обърна към боеца, лежащ върху дорсаеца: — Стига си се търкалял — и го побутна с крак, — вече всичко свърши.

Стрелецът се изтърколи от трупа на стареца и остана да лежи неподвижно на каменната тераса.

— Трима от нашите са мъртви и един е ранен — тегли чертата Блейс, — за да се убият трима невъоръжени старци. Колко нелепо. — Той поклати глава и се обърна с гръб. Все още стискаше в ръце томчето със стиховете на Нойс.

Глава 40

След полумрака бързо падна нощта. В камината на библиотеката автоматично пламна огън — треперливия му пламък придаваше уютен вид на тежките мебели, хилядите книги и високия таван. Дахно вече беше пристигнал и сега, изправил се редом до Блейс пред камината, се опитваше да разбере какво всъщност е станало.

— Така, а какво направихте с телата? — попита той.

— В къщата има хладилна камера. Сложихме телата там.

— В хладилната камера? — Дахно го изгледа учудено. — А защо просто не ги заровихте?

Блейс сви рамене.

— Все едно, скоро ще забележат липсата им. Ще довтаса местната полиция и в крайна сметка рано или късно ще ги открият, дори и ако ги бяхме заровили някъде по-далече от къщата. Освен това щеше да се наложи и да ги пренесем дотам, а с хладилната камера всичко е много по-просто. Дори и само заради момчето така е много по-добре — той поне ще знае, че учителите му ще бъдат погребани както си му е редът. Те наистина бяха забележителни личности.

— Забележителни! — изригна Дахно. — Като че ли се каните да пишете роман за тях, мистър вицепрезидент.

Блейс въздъхна и се обърна към Дахно.

— Не, разбира се, никой няма да пише нищо за тях — нито ти, нито аз.

— Тук вече позна. — Гневът на Дахно все още не беше изстинал. — Твоите Кучета са направили тук истинска касапница.

— Твоите Кучета, Дахно — поправи го Блейс.

Но гигантът не обърна никакво внимание на забележката му.

— Те се подчиняват на теб. И аз поръчах именно на вас, мистър вицепрезидент, да организирате конференцията ни тук.

— Само дето вашите Кучета, мистър президент, изобщо не бяха подготвени за такова нещо. На тях им харесва да убиват, защото това ги издига в собствените им очи. Затова те са абсолютно безотговорни, когато са въоръжени.

Дахно беше започнал да се успокоява, въпреки че все още гледаше свирепо.

— Ще пристигнат ли навреме вицепрезидентите от филиалите ни?

— Сигурно — кимна Блейс, — но аз не се притеснявам за тях.

— Че за кого се притесняваш тогава, Блейс? — присви очи брат му.

— За момчето — отвърна Блейс, — ние така и не го намерихме.