Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 175

— Да — отговори Блейс, — случи ми се да срещна един приятел и той…

— Подробностите не ме интересуват, дайте ми направо адреса.

Блейс съобщи адреса на апартамента си. Малко се притесняваше дали Хъркимър няма да се сети, че това е един доста скъп квартал — но онзи или не познаваше достатъчно добре града, или просто му беше все тая. Командирът си записа адреса и номера на телефона.

Следващите три денонощия Блейс прекара в караулката. Там не правеше нищо и само си губеше времето. Явно през това време проверяваха истинността на разказа му. На третата сутрин го събудиха в пет часа, казаха му да побърза с душа и доста оскъдната закуска, а после му заповядаха да отиде в общата стая.

Тук беше претъпкано с народ. Имаше хора с най-различно телосложение, ръст и възраст, всички облечени досущ като Хъркимър в удобни работни дрехи. Присъстващите внимателно слушаха един около петдесетгодишен мъж, който бе застанал на подиума и изреждаше дневния ред. Скоро той свърши да говори и обгърна с поглед събралите се в стаята.

— Най-накрая и последния от нашите новобранци се появи.

В залата се понесе смях, който обаче не звучеше нито враждебно, нито издевателски на Блейс.

— Добре — каза човекът от високото, — качете се и тримата тук и ни разкажете за себе си.

Блейс заедно с още други двама се приближи към него.

— Този ще ни служи за пилон — високо се обади някой и отново избухна смях.

Човекът говорещ от подиума с жест ги накара да млъкнат.

— Да започнем с вас — обърна се той към Блейс. — Как се казвате?

— Блейс Маклийн. Но това го записахте вече, нали?

— Разбира се, че ние го записахме — отзова се говорителят, — но и останалите трябва да знаят, нали така. Блейс Маклийн показа много добри резултати и в стрелбата, и в борбата. А в колко войни сте участвали досега, Блейс Маклийн?

— В нито една — отвърна Блейс.

Аудиторията се оживи.

— Забавно, не мислите ли? — изкоментира човека от подиума. — Добре, трябва да започнем работа с него. Има ли желаещи да станат негови наставници?

— Аз ще го взема, Чарли — предложи мъж на около четиридесет, стоящ вляво от Блейс. Той изглеждаше леко подпухнал, но пълното му лице беше обветрено и добро.

— В конкретния случай по-добре да са двама. Още някой, моля?

— Аз също съм навит, Чарли — разнесе се глас някъде отзад.

Блейс не видя кой го каза.

— Тогава вие тримата можете да тръгвате вече — каза Чарли. — А сега да се заемем и с другите двама новобранци…

Този, който стоеше вляво от Блейс, вече беше станал и му кимна да го последва към изхода.

— Не чух добре името ви — обърна се Блейс към първия кандидат за негов наставник, докато се придвижваха по коридора. — Къде отиваме?

— В оръжейната — кратко поясни наставникът му. — А аз се казвам… — и той косо изгледа Блейс и се усмихна — Сам Чжен, но накратко — просто Сам.