Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 174

— Разбира се, Велики Учителю.

— Цялата ли?

— О, да, цялата.

— Предполагам, че Господ със сигурност ви е заръчал да я запомните, нали така?

— Но да, естествено.

— Много добре. — И Маккей се облегна в креслото си. — Започнете с Първата книга на Царствата и продължете, докато не ви кажа да спрете.

— Да, Велики Учителю. — Блейс се стегна, точно като актьор секунди преди да излезе на сцената, и като се опитваше да изглежда въодушевен, заговори с приповдигнат, напевен глас:

„Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкан, син Ероамов, син на Илия, син на Тоуев, син на Суф Ефратеца.

Той имаше две жени: името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

Тоя човек напускаше града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа в Сил, дето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа…“.

— Достатъчно. — Маккей вдигна палец, спирайки Блейс. — Това е един полезен Божи дар, но аз мисля, че ще се възползваме от него само ако се наложи. Войниците на Бога — тези, които се присъединиха към нашата църква „Въстани!“, организираха специален отряд, който да ме охранява, за да мога да проповядвам спокойно. Има хора, които не искат да го правя. Искате ли да станете един от моите охранители?

— Дори не съм си и мечтал за това — възкликна Блейс ентусиазирано.

— Добре — кимна Маккей. — Борис ще ви отведе при командира, а вие ще му се подчинявате безусловно. Трябва да потренирате още, независимо от способностите си. — Маккей се усмихна. — Има и още някои неща, които трябва да научите. Ако след няколко дни почувствате, че това не е за вас, просто кажете на командира и тогава отново ще се срещнем, когато мога да отделя време. Освен това, ако командирът реши, че не сте подходящ, той сам ще ми докладва и тогава аз отново ще се срещна с вас, преди да си тръгнете оттук и да се върнете в църквата на Годсарм.

— Благодаря ви, Велики Учителю — каза Блейс. — Просто не знам как да ви се отблагодаря.

— Нека първо да видим ще тръгнат ли нещата при вас. — И Маккей махна с ръка, давайки му да разбере, че разговорът е приключил.

Блейс и Борис излязоха и като слязоха на долния етаж, се озоваха в апартамент с много стаи, пригоден за офис.

Зад една маса седеше човек, приличащ на най-обикновен фермер, в стара, износена риза от груб плат и подобни панталони, крачолите, на които бяха напъхани в ботушите. Но това беше само на пръв поглед. Блейс внимателно се вгледа в него и разбра, че онзи съвсем не е толкова обикновен, колкото изглежда. Борис представи Блейс и веднага изчезна. Човекът се наричаше Хъркимър Шон.

— Вземете си стол — заповяда той, — седнете някъде и дайте да уточним някои подробности. — Добре, това е напълно достатъчно, — най-накрая произнесе Хъркимър, след като подробно бе разпитал Блейс за фермата на Хенри и църквата му и бе записал старателно всичко.

— Ние, разбира се, много бихме искали вие постоянно да сте ни под ръка — каза той, — но в момента хотелът е препълнен, а освен това, повечето църкви са създадени съвсем неотдавна и все още нямаме постъпления от тях. Така че, сега сме в малко затруднено финансово положение. Затова през следващите три дни вие ще участвате в груповите маневри, а после, ако сте женен или ако разполагате с някакво жилище, ще живеете там, а в уреченото време ще идвате на тренировките и занятията. Имате ли къде да живеете в Екюмени?