Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 173

— Хващам се на бас — неочаквано се усмихна Хау, — че това е пълна измислица. Но щом вие държите на нея, и аз ще я приема.

Хау се обърна към Борис:

— Това, което видях, ми е достатъчно. Предайте на Великия Учител, че този е най-добрият от всички, които ми е пращал досега.

Борис кимна, а Блейс си помисли — дали не му се беше сторило или Борис наистина се беше вкиснал? После те се запътиха към вратата.

— Заповядайте, когато пожелаете, Блейс Маклийн — викна след тях Хау. Блейс се обърна и кимна с глава.

Борис отново го заведе до офиса на Маккей и почука на вратата, казвайки името си. Този път един непознат глас им каза да изчакат десетина минути, а после отново да почукат. Те отидоха да изчакат в гостната. Борис посочи на Блейс едно от креслата, а самият той се настани срещу него.

Така изминаха десет мълчаливи минути, след което Борис стана, кимна на Блейс да го последва и отново се приближи към вратата на офиса. Този път им отвориха и те влязоха вътре. Освен Маккей в стаята нямаше никой друг. Борис се приближи към масата и остави навитата на руло бланка с доклада на Тремунде.

— Джими Хау помоли да ви предам, че този човек е най-добрият от всички, които сте му изпращали досега.

— Брей! Наистина ли? — промърмори Маккей. Той беше зает да чете изпратеният му отчет. — Както виждам, и със стрелбата всичко е наред. — Той погледна към Блейс. — Мисля да опитаме още нещо. А вие, Борис, отдръпнете се. — Той връчи на Блейс лист хартия, на който бяха написани колонка от числа, а най-отдолу стоеше сумата им.

— Я хвърлете един поглед.

Блейс го направи.

— А сега ми го върнете. — Маккей си взе листа, поднесе го към очите си, а после погледна Блейс.

— А сега се опитайте да повторите на глас числата в реда, в който бяха написани, а накрая ми кажете каква беше сумата им.

Това не представляваше проблем за Блейс. Но предвид това, което искаше да постигне, беше по-добре да се провали на това изпитание.

— Първото число в колонката — бавно започна той, — е четиридесет и девет цяло и двадесет стотни, второто — тринадесет, нула нула, следващото — осемдесет и седем, осемдесет и четири, после…

Той се поколеба.

— … следващото — и отново се поколеба, — е осемдесет и седем, осемдесет и четири — не, това вече го казах, Велики Учителю. А после следва… следва… — Той се спря и безпомощно погледна Маккей. — Простете ми, Велики Учителю, не си спомням.

— Интересно, откъде му е хрумнало на Самюъл, че имате превъзходна памет?

— Мисля — плахо промълви Блейс, — че го е направил, защото аз цитирах вашата огнена реч, дума по дума пред енориашите в църквата.

— Но с цифрите не се получава, а? — втренчи се в него Маккей.

— Аз помня само това, което ми казва Господ да помня, и това става от само себе си, тъй като той ме напътства — отвърна Блейс. — Иначе паметта ми си е съвсем нормална.

— Я виж ти? — замисли се Маккей. — Чели ли сте Библията?