Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 172

— Защото по-голямата част от нас са точно такива — бивши Войници — поясни Тремунде и като се обърна към Борис, добави: — При всички случаи ще го вземем.

След стрелбището Блейс и Борис отидоха в една огромна спортна зала. Тук ги посрещна много подвижно, пъргаво човече със сиви очи и прекрасен тен. Той беше почти плешив, а на ръст бе колкото дванадесетгодишно момче — виждаше се, че е в прекрасна форма.

— Тоя тук твърди, че е добър борец. — И Борис показа с палец към Блейс. — Великият Учител го пробва и този тип действително го хвърли. Но Великият Учител иска да го пробвате и вие.

— Добре — рязко произнесе човечето с акцент, характерен за жител на Старата Земя. Блейс реши, че навярно е някъде от Австралия. — Аз съм Джими Хау — продължи той, протягайки ръка на Блейс. — Борис едва ли ще се сети да ни запознае.

— Блейс Маклийн — представи се Блейс.

— Радвам се да се запознаем, Блейс — рече Хау. — А сега — насам. — Той извървя тридесетте фута до тепиха и стъпи върху него. Беше със специални шорти за борба, чийто връзки се развяваха високо над кръста му.

Блейс почна да се събува.

— Правилно — одобрително отбеляза Джими Хау.

Блейс стъпи на тепиха и застана срещу него на малко повече от една ръка разстояние.

— Прекрасно — кимна Хау, — а сега да видим ще успеете ли да ме хвърлите.

Блейс направи крачка напред, опитвайки се да го сграбчи и пропусна. В следващия момент последва хвърляне през бедро, почти същото, каквото се опита да направи и Даръл Маккей, но отляво, докато Блейс очакваше да го атакуват отдясно. Хау отново беше на крака, подпрял ръце на кръста си и гледаше към Блейс.

— Искате ли да опитате пак? — попита той.

Блейс се изправи, направи лъжливо движение, протягайки лявата си ръка към лявата ръка на противника си, но после ловко го хвана през врата със свитата си дясна ръка. Човечето обаче се движеше много по-бързо, отколкото очакваше Блейс. Но въпреки това, както и много други, не беше оценил по достойнство дългите крайници на Блейс. Хау пристъпи напред, за да се освободи от захвата му, а Блейс се завъртя по-плътно към съперника си — онзи загуби равновесие и се хвана със свободната си лява ръка за кръста на Блейс, опитвайки се да се задържи и да не падне. Тогава Блейс се усука около себе си, завъртайки Хау във въздуха.

Това беше един от любимите похвати на Блейс. Когато го видя за първи път, той направо не можа да повярва, че само с една толкова проста хватка, съчетана с непрекъснато кръгово движение е възможно да се блокира напълно реакцията на противника. Но точно така си беше. Блейс завъртя Хау два пъти около себе си, а после изведнъж рязко смени посоката на въртене. Хау отлетя настрани като камък от прашка. Той падна на земята, но веднага скочи на крака и като се върна на тепиха, застана срещу Блейс, а когато Блейс отново тръгна към него, за да продължи борбата, той вдигна ръка и го спря с жест.

— Достатъчно. Определено имате подготовка. Дали не бихте ми разказали къде сте я получили?

— О, когато живеех във фермата, имахме един съсед, който можеше да набие всеки без никакви проблеми — започна Блейс, — а ако някой му станеше симпатичен, понякога му показваше някоя и друга хватка. На мен ми провървя — бях от тези, които харесваше.