Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 170

— Добър борец, казвате — промълви Маккей, усмихвайки се отново, — това е интересно. С вашия ръст, това че сте точен стрелец, и освен това, според вашите думи и добър борец… може би все пак ще ни бъдете от полза — на мен и на нашата църква.

Той неочаквано стана и излезе иззад масата. Беше с четири дюйма по-нисък от Блейс, но раменете му бяха широки почти колкото неговите.

— Самият аз също не съм слаб борец. Мислите ли, че ще можете да се справите с мен?

— О, Велики Учителю — възкликна Блейс, — не искам да ви причинявам зло.

— Не се притеснявайте за това — каза Маккей. Той стоеше уверено, отместил единия си крак назад и леко встрани, ръцете му бяха сгънати в лактите и изнесени настрани. Явно беше готов за атака. Подобна стойка Блейс бе виждал много пъти при сбиванията между момчета, докато живееше при чичо си. — Не мисля, че ще успеете да ме свалите. А вие, може би не сте на това мнение?

— Велики Учителю — проточи с жален глас Блейс, — аз наистина не бих искал…

— Направете каквото ви се казва — заповяда Маккей. — Постарайте се да ме повалите вие, защото иначе ще го направя аз.

Той започна да обикаля около Блейс.

— Е, щом наистина настоявате, Велики Учителю. — И Блейс тежко въздъхна. Беше наясно, че в селските боеве почти няма правила. Щеше да знае повече, ако беше посещавал местното училище — през междучасията момчетата редовно се пердашеха.

Той направи крачка към Маккей, едва-едва повдигнал ръце. Маккей го сграбчи доста рязко за лявата ръка, пристъпи напред и се опита до го хвърли през бедро. Блейс падна на коляно, стисна с едната си ръка ръката на Маккей, а с другата го хвана за яката, прехвърли го през коляното си и го събори на килима. След това веднага стана и се отдръпна встрани. Маккей след няколко секунди също се надигна.

— Интересно — и Маккей внимателно го погледна, — никой досега не е успявал да стори това. Борисе! — повика той пазача и онзи веднага се приближи към тях.

— Не, не, Борисе — спря го Маккей преди онзи да е награбил Блейс. — Няма нужда да го проверяваш. Сега ще го придружиш и ще проверите как се оправя с оръжие и владее ли ръкопашен бой, а после ще се върнеш и ще ми докладваш.

Той се обърна към Блейс:

— Надявам се да ви видя отново, Блейс Маклийн.

— Благодаря ви, Велики Учителю — отговори Блейс и тръгна след Борис.

Те се спуснаха няколко етажа по-надолу и се озоваха в коридор, който бе преоборудван като стрелбище за стрелба с иглова пушка. Там ги посрещна около петдесетгодишен мъж, кльощав и суховат, с остър нос, малка уста и блестящи на загорялото му лице кафяви очи.

— Блейс Маклийн — произнесе Борис, — това е Сет Тремунде. Той ще ти каже какво да правиш.

Блейс протегна ръка, но Тремунде пренебрежително отговори:

— При нас не си губим времето с подобни вежливости. Какво ви трябва?

— Трябва да се провери дали е добър стрелец — с иглова пушка, а също и с всичко останало. Заповед на Великия Учител.

— Ясно — кимна Тремунде. Той се завъртя към големия шкаф до стената на коридора и извади прозрачен калъф, в който се намираше разглобената на две части иглова пушка. Той ги извади от калъфа и ги подаде на Блейс.