Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 169

— Значи, именно след вашата проповед — каза Маккей като изслуша Блейс, — Самюъл е решил да напише това писмо?

— Да, аз мисля, че точно тогава — отговори Блейс. — Тогава той видя и чу, колко дълбоко съм впечатлен от вас и вашата реч.

— Кажете ми — продължи Маккей, — общността добре ли прие вашето представяне?

— Надявам се, че да, Велики Учителю — отвърна Блейс, — но аз само им повторих думите на речта ви и мисля, че именно те оставиха такова впечатление и усещане у тях. Аз не вярвам да са изпитвали нещо подобно някога.

— Явно и вие отлично сте възпроизвели речта ми. — Маккей приятелски се усмихна на Блейс. — Може би Самюъл просто се е уплашил да не се окажете по-добър проповедник от него. По-скоро затова е побързал да ви изпрати при мен. Той ми каза по телефона, че сте израснали във ферма и че баща ви е гледал кози. Къде се намира домът ви?

— Той е в района Зелените пасбища — обясни Блейс, — на около деветдесет мили от Екюмени.

— Да, сещам се — кимна Маккей.

Блейс вече си беше съставил мнение за този човек. Той забеляза, че Маккей е достатъчно проницателен, а това му качество по странен начин контрастираше с благообразната му външност. Ако не знаеше, че Маккей е квакер, Блейс би си помислил, че неговата религиозност е само един вид удобна фасада, зад която се крие безгранично честолюбие.

С една дума, Маккей беше в горе-долу същото положение, както и самия Блейс. Той се стремеше към властта, за да накара подчинените си да вървят по онзи път, който според него беше единствено правилният.

Докато Блейс се отдаваше на размисъл, Маккей също се бе вглъбил в нещо свое. После той отново заговори:

— А какво умеете да правите?

— Мога да върша всичко, което се върши в една ферма, Велики Учителю — отговори Блейс. — Мога да гледам кози, да ги впрягам в каруца или плуг и въобще да се грижа за тях. Надявам се да си намеря работа тук, в града, защото у дома, във фермата, страшно се нуждаем от пари. Наистина, досега не успях да си намеря нищо…

— Държали ли сте някога пушка, въобще — някакво оръжие? — поинтересува се Маккей. Блейс се поколеба, знаейки, че всеки друг фермер, за какъвто се представяше, на негово място нямаше да бърза да отговаря на подобен въпрос. Даже и най-бедният фермер държеше някакво оръжие в къщата си. Било то за лов на зайци или за да се защитава от набезите на други, враждебни църковни групировки. Очевидно беше, че Маккей се опитва да разбере дали Блейс не е участвувал в такива стълкновения.

— Случвало ми се е да стрелям понякога с иглена пушка — рече Блейс. — Веднъж бяхме сложили табели с предупреждения към другите ловци на зайци, да не навлизат в нашите райони. Но те все пак си ловуваха там и сигурно някой от тях беше загубил в тревата тази пушка — наистина, тя беше повредена, но аз я оправих.

Маккей навярно имаше селска жилка, тъй като изслуша обяснението на Блейс за намирането на пушката, без да каже каквото и да било.

— И добре ли стреляте? — попита той.

— Горе-долу — отвърна Блейс. — Обикновено успявам да ударя няколко заека. А освен това съм добър борец.