Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 161

— Разбира се — нерешително промълви Блейс, въпреки че в действителност въобще не се колебаеше, нито пък се съмняваше в способностите си — не беше никакъв проблем да изкара една бърза проповед или да им разкаже за изказването на Маккей.

Годсарм се приближи към мивката, давайки на Блейс да разбере, че трябва да я използва, преди да говори. Блейс се сети, че вероятно в църквата „Въстани!“ проповедникът извършва обред за пречистване преди службата. Той се доближи до мивката, подложи дългите си китки под струящата се от крана вода, насапуниса се с нещо, приличащо на груб домашен сапун, и после ги изплакна. Затвори крана, изтри ръцете си в кърпата и се обърна към Годсарм:

— Готов съм.

Тогава всички, с изключение на Учителя вкупом излязоха — явно се отправиха обратно към местата си в залата.

— Елате с мен, Блейс — каза Годсарм, — ще ви представя на общността.

Блейс го последва и като излезе иззад преградата, изкачи трите стъпала към амвона, обърнат към скамейките в залата. Службата беше свършила, но в църквата все още имаше доста хора — около четиридесет или петдесет човека. В това нямаше нищо необичайно — много хора прекарваха в зданието на църквата дори по няколко часа, защото това беше единствената им възможност за социални контакти през цялата седмица.

Годсарм се качи на амвона.

— Моля за тишина — каза той. Присъстващите се смълчаха, а онези, които все още бяха прави, побързаха да заемат местата си. — Искам да ви представя — продължи с гръмливия си, изпълващ залата глас на опитен проповедник Годсарм, — новия член на нашата общност Блейс Маклийн. По една щастлива случайност той е имал късмета да чуе речта на Великия ни Учител в галерията на Палатата. — Братко Блейс, нашите братя и сестри с нетърпение очакват да ни разкажеш за това.

Блейс се качи на амвона, края на който му стигаше едва до кръста. Прекараните с майка му години бяха такива, че понякога си мислеше, че е станал актьор още преди да се научи да ходи. Трябваше да се справи и сега и така да произнесе проповедта си, че аудиторията му наистина да повярва, че Бог го е вдъхновил.

Блейс обхвана с ръце външния край на амвона така, че дългите му пръсти се откроиха на фона му. Този чисто театрален жест веднага привлече вниманието на присъстващите. В църквата и без това беше тихо, но изведнъж се разнесе обща въздишка, след която всички затаиха дъх.

— Братя и сестри — заговори Блейс с мощния си, обработен глас. — Обръщам се към вас с думи, които сам Господ сложи в устата ми. Позволете ми отначало да ви напомня един от законите на Господа. Когато бях дете и живеех във фермата, имахме един съсед. Той държеше много кози, но изведнъж те започнаха да боледуват и една след друга да умират. Тогава той дойде при баща ми и го помоли да дойде и да погледне козите му — дано може да му каже какво става с тях. Баща ми отиде и прегледа тези кози. Те бяха на топло, оборът беше почистен и всичко това се случваше през зимата. И храна имаше отпреде им, но те не се докосваха до нея. Тогава баща ми попита съседа си: „А говориш ли ти на козите си?“ — „Тоест как да им говоря?“ — учуди се съседът. — „Викаш ли ги с имената им? Отделяш ли по малко време всеки ден, за да ги погалиш и да им поговориш?“ — „Не, не правя това“ — отговори съседа. — „Прави така една седмица — каза баща ми, — а после ела да ме викнеш — да ги прегледам отново“. — След седмица съседът дойде, а лицето му сияеше като фенер, озарен от горящата в него свещ. — „Ела и виж моите кози сега!“ — каза той. Моят баща тръгна с него. Козите отново си бяха в обора, но сега бяха съвсем различни. Козината им блестеше, ушите им стърчаха, и повечето охотно си хапваха от яслите. — „Кажи ми — обърна се съседът към баща ми, — как разбра, че им липсва точно това?“ — „Това е един от законите на Господа, отнасящ се за всички Негови създания — отвърна баща ми. — Те се разболяват и умират, ако този, който владее и управлява живота им, не им обръща внимание. Така че както ти не би пренебрегнал децата си, не пренебрегвай и животните си — ако правиш така, стадата ти ще се плодят и множат“. И като се обръщам сега към вас, братя и сестри, спокойно мога да кажа, че никога не съм забравял за това — продължи Блейс. — И това, което каза баща ми, е истина. През целия си живот съм търсил учители, които ще се грижат за паството си така, както следва да го правят — съобразно думите на моя баща. И аз го намерих — нашия Велик Учител Даръл Маккей. Той говори тогава за геостанцията, и сега аз ще ви повторя всичко, което той каза — дума по дума. Паметта ми е съхранила всичко, което има стойност в Божиите очи.