Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 159

Трябваше да се намеси. Блейс стана от креслото и се отправи към залата за тренировки долу. Трябваше да натовари тялото си, а през това време умът му щеше да блуждае, търсейки изход от ситуацията. Той разчиташе най-вече на подсъзнанието си да филтрира фактите и да формулира само отговора.

Два дни след разговора му с Броули всичко тръгна по предначертания план.

Глава 32

Новата неголяма, но затова пък изключително активна църква „Въстани!“ отначало не обърна особено внимание на един от новите си членове, освен може би на необичайния му ръст. Дрехите му, стари и одърпани, висяха върху тялото му, като на закачалка, създавайки впечатление у околните, че притежателят им честичко не си е дояждал.

От проведения с него разговор се разбра, че той се нарича Блейс Маклийн и в момента е без работа. Родом бе от една ферма, недалеч от Екюмени, а сега си търсеше работа в града, тъй като би искал да се устрои тук.

Блейс се чувстваше доста спокоен относно биографията си: най-много членовете на общността да изпратят някой при Хенри, а на него можеше да се разчита — едва ли щеше да седне да обсъжда с външен човек членовете на семейството си.

— Какво ви доведе в нашата църква? — попита един от членовете на общността Блейс.

— Случи се така, че чух речта на Великия Учител Даръл Маккей и направо останах потресен — отговори Блейс.

— О, значи вие сте чули Маккей? — продължи да го разпитва същия човек от общността. — А къде, в коя църква?

Блейс наведе очи в престорено смущение.

— Не го чух в църква, а в Палатата. Бях в галерията за посетители.

Всички с удивление се втренчиха в него.

— В галерията за посетители ли? — повтори въпроса същия досаден енориаш. — Че как се изхитрихте да влезете там? Даже само за да влезеш в Палатата, ти трябва специален пропуск.

Блейс изглеждаше още по-смутен от преди.

— Намерих пропуска на улицата — отвърна той. — Той беше валиден само за един ден, и навярно някой го бе ползвал и после го е захвърлил, но тъй като деня все още не беше свършил, аз просто го взех и влязох вътре — исках само да видя какво има там. Пазачът на входа в галерията не ми се зарадва много, като ме видя — и тук Блейс неловко се усмихна, — но все пак ме пусна. Нашият Велик Учител тъкмо говореше за геостанцията и за това, че тези, които ще работят там, обезателно трябва да вярват в Бога и да ходят на църква — независимо откъде са дошли.

— Съвършено вярно — потвърди една от жените, — той наистина каза точно това! За това писаха даже във вестниците.

— А все пак какво ви накара да дойдете тук, в една от църквите му? — Наистина, любопитството на този човек беше безкрайно.

— Ами аз минах тук, покрай една църква — започна Блейс, — но тя беше толкова огромна… Затова си помислих, че трябва да потърся някоя… такава, която е близко до фермата ни.

— И затова дойдохте в нашата църква? И сте постъпили абсолютно правилно — каза жената. — Бог и истинския вярващ не се интересуват нито от размерите на църквата, нито как е украсена тя!