Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 26

Мона спря на крачка от мотоциклета и огледа фигурата на Мейс, която се беше облегнала на него с каската в ръце.

— На какво си заприличала, господи! — възкликна Мона. — Допусках, че изобщо не си толкова твърда, колкото говореха хората, и се оказах права. Двете години вътре са детска забавачка в сравнение с онова, което те очакваше при максимална присъда! Трябва да благодариш на сестра си, че беше наблизо, за да ти държи потната ръчичка!

Мейс нахлупи каската и натисна стартерния бутон. После вдигна визьора, закова очи в лицето на Данфорт и иронично подхвърли:

— Хей, Мона, само до временно изпълняващ длъжността ли успя да стигнеш за двете години, през които ме нямаше? Май трябва да удвоиш подмазването, преди лицето ти да е заприличало на задник!

След тези думи тя пусна съединителя и рязко потегли. В страничното огледало за миг се мярна разкривеното от гняв лице на госпожа прокурорката. Безспорно беше постъпила глупаво, но си мислеше, че е проявила крайна сдържаност. Това беше най-малкото, което би желала да причини на тази жена.

Разполагаше с доста време до срещата с богаташа Олтман и знаеше точно как иска да прекара първия си ден на свобода. Превключи скоростите и дукатито се стрелна напред.

Носеше се с рев по крайбрежния булевард. Над мътните води на Потомак летяха гларуси, които пикираха стремително, грабваха в човките си някакви лъскави боклуци и бързо набираха височина. Край огрените от слънцето паметници се тълпяха туристи с карти в ръце. Пред високата ограда на Пенсилвания Авеню 1600 се разхождаха агенти на Сикрет Сървис. Отсреща, на Капитолийския хълм, цареше обичайното оживление. Заобиколени от армия сътрудници и сладкодумни лобисти, сенаторите и членовете на Камарата на представителите ловко играеха сложен политически танц.

В много отношения този град беше болен, корумпиран и влудяващо дразнещ. Но въпреки това Мейс се усмихна на ококорените туристи в един автобус, от който разглеждаха забележителностите на столицата — мемориалите на Джеферсън и Линкълн и внушителния бял обелиск на Джордж Уошингтън. Това беше нейният град.

Мейс Пери се беше завърнала в него.

12

Рой Кингман седеше в кабинета на управляващия съдружник, който беше малко по-голям от неговия и имаше гледка към реката. Честър Акерман беше с няколко сантиметра по-нисък от него и имаше вид на човек, който обича да си похапва. Голямата му глава беше увенчана с подкова посивяла коса, а на върха на масивния му нос имаше брадавица. Рой реши, че трябва да е около петдесет и пет годишен, а после се запита защо няма представа за възрастта на този човек.

Акерман осигуряваше повече клиенти на кантората от всички останали, взети заедно. Рой го намираше за човек с груб и остър език, който непрекъснато крещеше. Но днес поведението му беше коренно различно. Седеше насреща му с изпотено лице и треперещи ръце, а гласът му беше необичайно тих и дрезгав.