Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 218

— Как смеете?! — извика гневно Донъли.

Ланиър се отпусна на коженото кресло срещу бюрото и извърна глава към Бет.

— Ще довършите ли процедурата, госпожо началник? — уморено попита той. — Защото лично на мен започва да ми се гади.

Бет седна на ръба на бюрото и се обърна към Бърнс.

— Помниш ли, когато ми каза, че знаеш за смъртта на Даян Толивър, Джарвис? А после добави за включената противопожарна аларма и всичко останало?

— Помня — мрачно отвърна Бърнс. — И какво?

— Аз изразих учудването си, а ти обясни, че ако не знаеш какво става в собствения ти град, едва ли можеш да имаш представа за събитията по останалите точки на света.

— Страхувам се, че не следвам мисълта ти.

— Тогава аз приех думите ти, Джарвис. Наистина бях на мнение, че ако във Вашингтон става нещо голямо, ти и Сам ще знаете за него. Останалото беше въпрос на логика. След като и двамата не предприемате нищо, значи вие сте го организирали. Една нощ си направих труда да проследя Хоуп и Райгър до Пентагона. Знаех, че те нямат връзки с армията, но знаех и нещо друго — директорът на националното разузнаване разполага със свой офис там. А когато научихме за връзката между Даян Толивър и Джейми Мелдън и после установихме, че е била убита в петък, не в понеделник, аз си дадох сметка, че става въпрос за нещо повече от безумните действия на някакъв ветеран от Виетнам. Но не разполагах с доказателства. Затова отидох при Стив и двамата изготвихме един малък план, за да се сдобием с доказателства.

— План?

— Да — кимна Бет и посочи към телевизора. — Този план.

— За бога, Бет! — възкликна Донъли. — Нямам представа за какво говориш! Нима искаш да повярвам, че си жертвала сестра си в името на някакъв безумен план?!

— Мейс е добре — обади се Ланиър. — Тя успя да лепне предавател на един от похитителите си, докато са я претърсвали. Благодарение на това специалните части се намесиха навреме. Хеликоптерът откара нея и Кингман в най-близката болница.

Бърнс хвърли нервен поглед към екрана.

— Може би сме получили погрешно съобщение — каза той. — Много се радвам, че тя е добре.

— Стига глупости, Джарв! — отсече Бет. — Ти и Сам направихте всичко възможно, за да я ликвидирате! Но тази вечер станахме свидетели на истински театър. Кадрите на монитора бяха фалшиви. Не бяхте изпратили никакви хеликоптери на терена, нито пък специални отряди. Всичко беше вятър и мъгла.

— Дълбоко грешиш — промърмори Бърнс.

— Не казвай нищо повече, Джарвис! — предупредително се обади Донъли. — Бъди спокоен, нещата ще се оправят.

— Как ли пък не! — не се сдържа Бет.

— Не разполагаш с абсолютно нищо! — изгледа я с омраза Донъли. — Нямаш никакви доказателства! Бъди сигурна, че след като разговарям с президента, ще падат глави!

— Доказателствата не са проблем — небрежно отвърна Бет. — Имаме ги в изобилие.

— Специалните части държат няколкото бандити, които сте докарали в страната специално за мръсната работа — добави Ланиър.

— Нима ще противопоставите думата на някакви „бандити“ срещу нашата? — попита Донъли. — Давате ли си сметка как ще изглежда това в съда? Препоръчвам ви да се осъзнаете, докато още не е станало късно. Ако ни освободите сега, всичко ще бъде забравено.