Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 20

— Но аз мога да се справя.

— Май ще е по-разумно, ако престанеш да търсиш онези, които ме натопиха.

— За кого ще е по-разумно? За бандитите или за Мона? На тях изобщо не им пука. Няма закон, който забранява на полицията да разследва престъпления. Ако имаме късмет да заковем мръсниците, досието ти ще бъде изчистено. Ще получиш официално извинение и ще бъдеш възстановена на работа.

— Извинение от кого? От Мона ли?

— Не разчитай на това.

— Добре де, нали говорим за избор?

— Не можеш да правиш нищо, свързано с достъп до секретна информация. А в този град това означава лишаване от много възможности, особено при сегашното състояние на трудовия пазар.

— Ако случайно се опитваш да ми повдигнеш духа, по-добре спри, преди да съм си пронизала сърцето с вилица — въздъхна Мейс. — И бездруго нямам право на пистолет, за да се гръмна!

— Искаше избор, нали? Точно това ти предлагам.

— Досега не чух никакъв избор. Чух само какво не мога да правя.

Бет плъзна по масата някакъв лист хартия.

— Ето ти нещо, което би могла да правиш.

Мейс сведе поглед към листа.

— Доктор Ейбрахам Олтман? Помня го.

— И той те помни. Не са много университетските професори, които са се сблъсквали с една от най-гадните банди за разпространение на наркотици в Девети район.

— Наистина е така. Той е добър човек. Направил е доста проучвания на урбанистичните проблеми, което му донесе куп неприятности.

— А ти му спаси задника.

— Поддържаш ли връзка с него? — попита Мейс.

— Докато ти беше в Западна Вирджиния, бях поканена да изнеса няколко лекции в Джорджтаун. Там отново се свързах с него.

— Какво значение има за мен всичко това?

— Той си търси асистент за проучванията.

— Аз дори не съм завършила колеж, Бет! — възкликна Мейс. — „Висшето ми образование“ се изчерпва с шестнайсет седмици в Полицейската академия и едва ли съм идеалният кандидат за асистент.

— Проучването му е насочено към бедните райони с високо ниво на престъпност в окръг Колумбия. Според мен никой не може да му помогне по-добре от теб. Олтман ще ти плаща добре, тъй като му е отпусната значителна федерална субсидия. Довечера ще си бъде у дома, някъде около седем…

— Значи ти си уредила всичко това?

— Направих му предложение, нищо повече. Той и бездруго е вторият ти най-голям фен.

Мейс помълча малко, докато схване смисъла на забележката.

— Това означава ли, че ти си първият?

— Трябва да вървя — надигна се Бет. — Предстоят ми показания пред…

Телефонът й иззвъня. Тя го включи, изслуша някакво съобщение и затвори.

— Промяна в плановете.

— Какво има?

— Току-що ми съобщиха, че някаква известна адвокатка е била намерена в хладилника в кантората си. — Замълча за момент, после добави: — Извикали са линейка, но извършителят очевидно е изчезнал много преди това.

Мейс я гледаше очаквателно.

— Какво? — вдигна глава Бет.

— Нямам какво да правя.

— Ами почини си. Поспи малко в истинско легло. Във фризера има храна. Хапни, че си станала кожа и кости.

— Не съм уморена. И не съм гладна. Поне не за храна…

— Да не би да си намислила да дойдеш на местопрестъплението?