Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 18

— Ясно ми е — кимна младежът. — Ще кажеш ли на шефката две добри думи за мен?

— В това отношение тя няма нужда от помощта ми. Харесва ли ти да си ченге?

— Само докато си намеря някаква по-свястна работа.

Мейс усети стягането на коремните си мускули. Тя би дала всичко, за да си върне синята униформа.

Хлапакът смъкна фуражката си и се ухили, вероятно като прелюдия към някоя глупава свалка.

— Приеми един съвет от мен — ледено процеди тя. — Никога не си махай шапката по време на дежурство!

— Защо? — попита онзи и фуражката замръзна в ръцете му.

— По същата причина, поради която не го правиш, когато гониш престъпник. Ръката ти ще бъде заета с нещо ненужно, което ще ти попречи да извадиш навреме оръжието си, новобранец такъв!

След тези думи Мейс включи на скорост, даде газ и рязко освободи съединителя. Задното колело поднесе и едва не настъпи краката на смаяния полицай, който бързо отскочи назад. В следващия миг мотоциклетът изчезна с рев през отворената врата на гаража.

8

Сестра й я чакаше в кухнята, облечена в безупречно изгладена униформа. На масата пред нея лежеше купчина документи.

— Домашно ли си носиш? — попита Мейс.

— Всекидневната сводка, докладът на отдел „Убийства“, изрезки от вестниците, план за оперативката — отвърна Бет. — Нормалните неща.

— Четирите звезди ти отиват — огледа я с критичен поглед Мейс, докато Слепеца душеше краката й, а тя го чешеше зад ушите.

— Как беше разходката? — попита Бет.

— Не толкова вдъхновяваща, колкото очаквах.

— Надявах се, че ще ме разочароваш и няма да отскочиш до 6Д.

— Съжалявам, че не съм те разочаровала — отвърна Мейс, стана да си налее кафе и отново се настани на масата. — Срещнах Еди Майнър.

— Кого?

— Един дребен измамник. Той ми съобщи, че миналата седмица твоите хора са били там и са задавали въпроси, които имат отношение към делото ми.

— И какво от това? — вдигна глава Бет, отмествайки папката.

— Продължаваш да работиш по него, така ли?

— Работя по всички дела, които са приключили, без правосъдието да възтържествува.

— Според Еди действията ти ще раздразнят някои високопоставени личности.

— Стига! Нима вярваш на някакъв дребен крадец, който бистри политиката на Вашингтон?

— Значи въпросът е политически?

— Явно съм забравила, че имаш навика да приемаш думите буквално.

— Това ли е причината за допълнителната охрана отвън?

— Какво искаш да кажеш?

— Че са те взели на мушка, защото продължаваш да ровиш случая.

— Ако сред важните личности в този град съществува мнение, че прекалявам в търсенето на истината по твоя случай, те едва ли ще заповядат удар срещу мен. Има много други начини да ме смажат.

— Защо тогава е охраната?

— Защото заплахите се увеличават и част от тях са достоверни. Не ми харесва да живея по този начин, но съм принудена да се примиря.

— А откъде идват тези достоверни заплахи?

— Няма смисъл да си губиш съня заради това. Ако получавах по един долар за всяка заплаха, досега да съм милионерка.

— Изпълнението на една от тях е достатъчно, Бет.