Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 195

— Какво има в Нюарк?

Мейс й разказа за адвокатската кантора, която е представлявала Толивър по време на развода й.

— А пък на мен ми предстои предварително изслушване в съда — добави Рой. — Веднага след него ще отида в ДЛТ и ще се опитам да открия нещо.

— А какво очаквате от мен? — попита Бет.

— Да пипнеш Нед, стига да можеш — отвърна Мейс.

— Във фоайето със сигурност има негови отпечатъци, които ще пуснем в базата данни. — Бет се изправи и закова тежък поглед в лицето на сестра си. — Ако ви позволя изобщо да действате, искам да ми докладвате за всичко и да не попадате в опасни ситуации без подкрепления. Никакви авантюри като тази на четвъртия етаж, ясно?

— Напълно — съгласи се Мейс. — Струва ми се, че от днес нататък никога няма да имам хладилник в дома си.

— Значи сме готови за действие? — нетърпеливо се обади Рой.

— Да, готови сме — мрачно го изгледа Бет. — Но ще играем по моите правила, а не по вашите!

101

Джарвис Бърнс уморено разтъркваше челото си. Намираше се в къщата си в югоизточната част на Вашингтон, близо до Капитолия. Трите хапчета против главоболие не подействаха, но в чекмеджето си пазеше бутилка „Дюърс“, която се надяваше да свърши работа. Вдигна поглед към мъжа срещу себе си. Нед Армстронг, чието истинско име беше Даниъл Тайсън. Работеше за Бърнс вече десет години, без нито един провал. А причината, че не му беше изпратил Мери Бард, се дължеше на факта, че Тайсън беше изпълнил заповедта му буквално.

Вкарай я в хладилника жива.

— Куршум в главата ще свърши по-добра работа — беше предложил Тайсън.

И беше прав, разбира се. Но Бърнс искаше тази жена да страда и когато дойде на себе си, да осъзнае безнадеждното си положение, преди да умре. Това беше една от малкото грешки, които беше допускал, но все пак си беше грешка.

— Значи е разбрала, че микровълновата печка не работи, така ли? — попита той.

— Не каза нищо, но явно разбра. И ме заподозря в лъжа. А ако са научили, че Толивър е била убита в петък, щяха да знаят, че и за това съм ги излъгал.

— А ти не чу с кого говори тя горе на четвъртия етаж?

— Дебнех я зад вратата. Чух само, че говори с някого.

— Можем да проверим разговорите й. Най-вероятно се е свързала със сестра си или с Рой Кингман. В първия случай сме загубени, но във втория имаме известен шанс.

— Но тя беше откарана в болница от Бет Пери, сър. Вероятно вече е изпяла всичко, което знае.

— Може би е разкрила всичко около смъртта на Толивър. Значи подозира и за твоето участие. Ако сега изчезнеш, те ще си помислят, че си действал сам и си решил да се скриеш.

— Може би — размърда се Тайсън. — Но те бяха в ресторанта, в който в петък вечеря Толивър. Има реална опасност да съберат две и две…

— Напълно осъзнавам последиците, Тайсън. Няма перфектни решения. Бяхме подготвени за подобен развой на събитията и това беше причината да те внедрим там като охранител. Благодарение на теб получихме свободен достъп до сградата и научихме за навика на стария воин да се промъква вътре.