Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 193

— До десет минути съм при теб — каза той, след като чу смразяващата история. — Веднага се обади в полицията!

Този път Мейс се подчини. След три минути двама патрулни полицаи изритаха вратата на четвъртия етаж и започнаха да я викат по име. Към тях се присъединиха още трима, а две минути по-късно в помещението влетя и задъханата Бет Пери.

Мейс се хвърли в прегръдката й с насълзени очи. Отново се превърна в дванайсетгодишното момиченце, което иска да се гушне след поредната пакост. Като всяко дете.

— Блокирайте етажа! — разпореди се през рамо Бет.

— Слушам, шефке.

— Претърсете цялата сграда! Един човек да остане тук, на вратата. И извикайте линейка!

Полицаите бързо се пръснаха.

Краката на Мейс омекнаха. Сестра й усети това и я накара да седне на близката дървена каса. После огледа преобърнатия хладилник и стисна ръката й. По лицето й потекоха сълзи.

— По дяволите, Мейс! — прошепна задавено тя.

— Знам, знам… Съжалявам.

— Видя ли кой го направи?

— Не. Всичко стана прекалено бързо.

— Трябва да те закараме в болницата.

— Добре съм, Бет.

— Не си добре. Трябва ти пълен преглед. На главата си имаш цицина с размерите на топка за бейзбол, а десният ти крак е целият в кръв.

— Хубаво, съгласна съм.

— По пътя за болницата ще ми разкажеш точно какво се случи.

Минута по-късно в помещението влетя Рой. Полицаят на вратата го хвана за рамото.

— Мейс! — изкрещя той и направи опит да се отскубне.

— Пуснете го — разпореди се Бет.

Ченгето се подчини. Рой се втурна към Мейс и я прегърна.

— Добре ли си? — задъхано попита той. — Кажи ми, че си добре!

Бет се изправи и отстъпи крачка назад.

— Добре съм, Рой.

— Което не означава, че болницата ще й се размине — добави сестра й. — Можеш да ни придружиш, Кингман. Сигурна съм, че и ти си затънал до гуша в тази бъркотия. Искам да чуя цялата история!

После тя го сграбчи за рамото и го завъртя към изпотрошения хладилник.

— Този път е била на косъм от смъртта, Кингман!

100

Един час по-късно стана ясно, че черепът на Мейс не е пукнат.

— Май имате страшно твърда глава — заключи лекарят от спешното отделение.

— Вярно е — отвърнаха едновременно Мейс и Рой.

Рано сутринта напуснаха болницата, след като Мейс се сдоби с няколко шева на дясното бедро, дебела превръзка на главата и рецепта за болкоуспокоителни в джоба. По пътя Бет научи част от историята, но искаше да я чуе цялата и затова обяви, че ще ги откара в имението на Ейб Олтман. Дукатито ги последва, натоварено на полицейски паяк.

Един час по-късно, вече в къщата за гости, Бет научи за последните им разкрития.

— Ще обявя Нед Армстронг за издирване — каза тя и извади мобилния си телефон. Издаде разпорежданията си и добави: — Най-вероятно именно той те е нападнал.

— Ако е така, много държа да му върна жеста — промърмори Мейс, изтегнала се на канапето с торбичка лед на главата.